понеделник, 8 февруари 2016 г.

Понеделник сутринта...

Събуждам се от странен сън тази сутрин. В съня си виждам хола си двуизмерно - като нарисуван. Поглеждам през прозорците - и улиците нарисувани. Хората също. Оглеждам себе си - истински съм си. От плът и кръв. При това наистина кървя. Порязал съм ръката си някъде и едри червени капки цапат нарисувания под. Трябва да намеря бинт или друго,с което да се превържа (или поне да спра кървенето). Отивам до шкафа, където със сигурност знам, че има медицински принадлежности и лекарства, но не мога да го отворя. Сякаш е от картон. Опитвам пак, чувам пиукане, като за предупреждение. Не мога и не мога да я хвана тази дръжка. След това се сещам, че в IKEA предлагат мебели, които се отварят с натиск. Натискам и готово. Не успявам да се зарадвам, че съм успял с шкафа, защото вътре няма бинт, а листове хартия. Не мога да ги вдигна, но ако ги плъзна към ръката си, взимат че се изместват. Започвам да се превързвам с кръгови движения на китката, докато резултатът ми харесва. Кръв вече няма, но все пак е добре да ида на лекар или поне да проверя какво се случва навън. Пиукането се повтаря, този пък откъм вратата. Без причината за моето излизане да е съвсем ясна, се втурвам през нарисувания ми апартамент. В коридора ме посреща надрасканото стълбище. Нямам идея откъде идва поредното пиукане, но стъпвам на платформа и почвам да скролвам стъпалата, за да се придвижа. Сякаш светът е игра с шантава графика от телефона ми. Отварям входната врата по същия начин като шкафа. Вън небето ми казва датата, виждам слънцето с градусите и пояснение: Усеща се като 17 по целзий. Добре, значи е топло! Онова пиукане обаче не ми излиза от главата.

Вървя по улиците и стигам до пощата, която представлява E-mail, библиотеката е Google, а на площада се мъдри голямо Fb. Странна работа. Но къде е болницата? И има ли изобщо икона за болница? Притеснен от това откритие, че болница може изобщо да няма, започвам да звъня на 112, та да ми пратят линейка. Казват ми, че софтуер за линейки още не е написан. Ужасен, им разправям, че нямам повече хартия за превръзката, а от другата страна ме съветват да отида в Настройки. Чувам пиукането отново - този път съвсем ясно и близо до мен - явно положението зазлява.

Изпотен се събуждам. Пиукащият звук е от телефона ми, който от няколко часа ми съобщава, че трябва да се зареди. Докато се протегна за него, батерията тотално изключва. Включвам го на зарядно и виждам часа. Точно 15 минути преди времето за ставане. Добре, че се събудих от този сън, че иначе можех да спя до обяд.

Голяма работа са смартфоните - вече осъществяват wi-fi контакт със собственика на устройството, при това на ментално ниво, за да го предупредят, че нещо не е наред.

четвъртък, 28 януари 2016 г.

По какво си приличат хората и кучетата?

Има две животинки, с които най-често сравняваме човешкия ни род - котките и кучетата. Жените са най-често оприличавани на котки, заради тяхната гальовност и опасен нрав. Като цяло обаче кучетата са тези, с които правим най-голяма връзка с хората.

По какво обаче си приличаме с този благороден представител на вълчия род?

Като начало кучетата се учат, също като човека. Ние проявяваме любопитство и изучаваме света около нас с жадна любознателност. Много други животни изследват, но повечето го правят с цел оцеляване и само дотолкова, колкото им е необходимо. Подминават някои неща без интерес и дори с подчертано безразличие. Кучето обаче ще иде да разучи абсолютно всичко до най-последния детайл.

Кучетата вярват в доброто на хората и не усещат опасността преди да е настъпила. Хората също иманентно са добри. Мнозина даже са склонни да прощават дори когато човекът срещу тях е допуснал ужасна грешка. След това са изненадани от стеклите се обстоятелства. Като кучетата.

Кучетата се озлобяват от поведението на хората. Хората също.

Кучетата се привързват най-лесно. От всички други представители на планетата, човекът е другото същество, което се привързва към себеподобни и други живинки.

По какво още си приличат хората и кучетата, според вас? Можете да допълните в коментар, ако желаете... :)

вторник, 12 януари 2016 г.

Мъжете към жените

Днес засягам вечната тема на неразбирателство между мъжете и жените. Даже малко ме е страх да я започна :). Питам се как две толкова различни създания на природата могат да достигнат до някаква хармония. И все пак това се случва по-често, отколкото логиката може да допусне, нали?

Жените, като се съберат, обичат да човъркат в мозъка на мъжете, да го анализират в дълбочина, да чоплят, да изказват теории... Природа, какво да се прави. Вместо да се мъчат да ни разберат, аз доброволно искам да им дам информация "от кухнята".

Знаем, че жените са големи приказливки. Цял ден са говорили на работа и се чудя как им остават сили да говорят и след като се приберат. Ние, мъжете, обичаме да си помълчим след края на работния ден. Дайте ни малко пространство за отдих и не се сърдете, когато не ви слушаме и не се включваме в разговора. Не е лично, след час ще ви обърнем внимание, сега просто искаме малко тишина.

Нашата памет е малко къса, не помним разни съществени неща от вашето детство, които сте ни казала преди половин година. И по-скорошни събития може да ни убягват. Не знам защо се получава така, може пак докато сте говорили, сме решили да се абстрахираме и не сме чули важното нещо. Моля ви, не ни се обиждайте, ние все пак ви ценим и ще ви го покажем с мил жест, когато най-малко очаквате, за да ви се реваншираме.

Когато сме заети и особено когато изглеждаме много замислени, докато майсторим нещо, по-добре не ни давайте акъл. Така ни разконцентрирате, а и ние искаме сами да се справим със ситуацията. Нашето решение винаги е най-добро, не се съмнявайте в способностите ни като ни давате свои предложения.

Дадох ви някои подсказки за най-често срещаните, според мен, ситуации в съвместните ни отношения. Обясних как стоят нещата, надявам се заинтересованата страна да извлече ползи за себе си :).

понеделник, 14 декември 2015 г.

Коледата по света

Декември вече дойде, някои хора отдавна са сложили елхата вкъщи, а пък аз днес ще ви разкажа как се празнува Коледа по света. Тя е любим празник на мнозина, особено на послушните деца. Нормално е различните култури да имат и различни традиции за отбелязване на този специален ден.

В Гана Коледа се празнува на 20 декември. Празненствата продължават към две седмици. Коледните традиции в Гана са разнообразни, понеже там се говори на около 60 езика и всяка от тези общности си има своите обичаи. На Бъдни вечер хората ходят на църква, а силната музика и танците са нещо обичайно за това време на годината по онези ширини. Децата участват в рождественски пиеси, където пеят религиозни песни на собствения си език. Традиционни ястия са супата от бамя, овесената каша и т.нар. "фуфу", което представлява нещо като пюре от сладък картоф.

Много малка част от населението на Пакистан е християнско, около процент и половина. Това обаче не пречи на Коледа да има голямо тържествено шествие. Там наричат празника "Bara Din", в превод – "Големия ден". Хората ходят от врата на врата, пеят песни и събират дарения, които по-късно се използват за църковни цели.

В Южна Корея също има християни и то доста, затова Коледа там е официален празник. Църквите са богато украсени и дори нехристияни посещават празничната служба. Там е прието да се дават пари вместо коледни подаръци. Техният Дядо Коледа често може да бъде видян в син костюм вместо в червен.

В Мексико пък коледното празнуване продължава почти цял месец, като започва още на 12 декември та чак до първата седмица на януари. Във всеки от деветте дни преди 25-ти децата изпълняват възстановки на историята на Йосиф и Мария – това там се нарича "posadas". Известната пинята, пълна с лакомства, също е част от традицията. Подаръци се разменят на 6 януари.

неделя, 29 ноември 2015 г.

Как се отразява на организма постоянното седене?

С днешните модерни компютърни професии седенето е неизменна част от живота ни. Всички знаем, че заседяването е вредно за организма, но не знаем до какво конкретно може да доведе то. Е, долното видео обяснява нещата много добре.

Докато вие седите в продължение на часове, тялото ви няма търпение да се изправите и да се разтъпчете. То е създадено да се движи - структурата му го показва. В него има стави и мускули, които подпомагат движението, а за да циркулира кръвта ни правилно, е нужно да се движим. Кожата ни също е направена еластична, за да може да издържа на движенията ни.

Какво става, когато постоянно сме в седящо положение? Гръбначният ни стълб стои наведен, а раменете ни изнесени напред. В тази поза определени места от гръбнака се напрягат и той започва да ни боли. Свива се и гръдният ни кош, което значи, че дробовете ни имат по-малко място да се разширяват при дишане. Така до тях достига по-малко кислород, което означава, че и до кръвта ни достига по-малко кислород.

При постоянно седене краката ни се чувстват притиснати, поради което може да се подуят или да умалеят. Подуването се дължи на това, че притока на кръв към тях намалява, а сковаването – на притиснати нерви. Когато седим не горим мазнини, както когато се движим, а това всички знаем до какво довежда.

Оказва се, че докато седим, мозъчната ни дейност се забавя, защото до мозъка не достига достатъчно количество кислород, тъй като дробовете ни са притиснати и не се разширяват както обичайно при дишане. Ето защо не е изключено да загубим концентрация.

Във видеото се препоръчва да ставаме на всеки половин час и да се раздвижваме, както и да седим с изправен гръб и рамене.