понеделник, 8 февруари 2016 г.

Понеделник сутринта...

Събуждам се от странен сън тази сутрин. В съня си виждам хола си двуизмерно - като нарисуван. Поглеждам през прозорците - и улиците нарисувани. Хората също. Оглеждам себе си - истински съм си. От плът и кръв. При това наистина кървя. Порязал съм ръката си някъде и едри червени капки цапат нарисувания под. Трябва да намеря бинт или друго,с което да се превържа (или поне да спра кървенето). Отивам до шкафа, където със сигурност знам, че има медицински принадлежности и лекарства, но не мога да го отворя. Сякаш е от картон. Опитвам пак, чувам пиукане, като за предупреждение. Не мога и не мога да я хвана тази дръжка. След това се сещам, че в IKEA предлагат мебели, които се отварят с натиск. Натискам и готово. Не успявам да се зарадвам, че съм успял с шкафа, защото вътре няма бинт, а листове хартия. Не мога да ги вдигна, но ако ги плъзна към ръката си, взимат че се изместват. Започвам да се превързвам с кръгови движения на китката, докато резултатът ми харесва. Кръв вече няма, но все пак е добре да ида на лекар или поне да проверя какво се случва навън. Пиукането се повтаря, този пък откъм вратата. Без причината за моето излизане да е съвсем ясна, се втурвам през нарисувания ми апартамент. В коридора ме посреща надрасканото стълбище. Нямам идея откъде идва поредното пиукане, но стъпвам на платформа и почвам да скролвам стъпалата, за да се придвижа. Сякаш светът е игра с шантава графика от телефона ми. Отварям входната врата по същия начин като шкафа. Вън небето ми казва датата, виждам слънцето с градусите и пояснение: Усеща се като 17 по целзий. Добре, значи е топло! Онова пиукане обаче не ми излиза от главата.

Вървя по улиците и стигам до пощата, която представлява E-mail, библиотеката е Google, а на площада се мъдри голямо Fb. Странна работа. Но къде е болницата? И има ли изобщо икона за болница? Притеснен от това откритие, че болница може изобщо да няма, започвам да звъня на 112, та да ми пратят линейка. Казват ми, че софтуер за линейки още не е написан. Ужасен, им разправям, че нямам повече хартия за превръзката, а от другата страна ме съветват да отида в Настройки. Чувам пиукането отново - този път съвсем ясно и близо до мен - явно положението зазлява.

Изпотен се събуждам. Пиукащият звук е от телефона ми, който от няколко часа ми съобщава, че трябва да се зареди. Докато се протегна за него, батерията тотално изключва. Включвам го на зарядно и виждам часа. Точно 15 минути преди времето за ставане. Добре, че се събудих от този сън, че иначе можех да спя до обяд.

Голяма работа са смартфоните - вече осъществяват wi-fi контакт със собственика на устройството, при това на ментално ниво, за да го предупредят, че нещо не е наред.