Наблюдавайки хората в моето обкръжение, забелязвам следното - възрастните гласуват редовно, подкрепяйки онова, което смятат за изгубено минало. Разбрахте ме. Техният глас в повечето случаи е винаги даден. Младите хора са разделени на две - с будно съзнание, които ще отидат да гласуват, и такива, които не искат и да чуят, критикуват много и все се заканват да емигрират в чужбина. Средната възрастова група в повечето случи не крие разочарованието си, най-потърпевша от кризите на Прехода, и по-скоро НЕ гласува.
Според мен, негласуването е един от най-ужасните белези, че демократичната система не функционира правилно. С неупражняването на гражданското право на вот, българите сами ограничават социалните си права и позволяват държавен произвол. В държави като Белгия, Дания и Аржентина гласуването е задължително, но можем ли и ние да предприемем подобни мерки в милата ни България. Малко трудно, бих казал аз. Защото срещу налагането на задължение много хора ще надигнат глас, че се ограничава правото им на личен избор. От друга страна много юристи споменават липсата на адекватна санкция, която да бъде наложена при негласуване. Ако е глоба, в никакъв случай не бива да е крайно висока, но ако е ниска ще се обезсмисли. Четох, че в Аржентина налагат абстенционизъм - с други думи при негласуване се отнема правото на човек в следващите три години да заема държавна служба.
