Защо обикновеният мъж да не може да се интересува от кулинария? Все пак най-великите световни готвачи са именно мъже. Веднага бързам да ви споделя кой е моят любимец сред тях – това е неповторимият Жак Пепен. По името трябва да ви става ясно, че е французин, а това говори много. Изражението му е едно такова благо, просто си личи, че е добряга. Чувал съм, че има и много тънко чувство за хумор.
Кариерата на Жак Пепен (роден през 1935 г.) започва от семейния ресторант на родителите му, когато той е на 12 години. Именно това му помага да разбере с какво иска да се занимава и така открива призванието си. След известно време заминава в Париж, за да покаже кулинарните си умения, и го прави толкова добре, че става главен готвач на френския президент Шарл дьо Гол. С тази слава бързо си намира работа през 60-те години, когато решава да се премести в Америка. Веднага е грабнат от един престижен нюйоркски ресторант, а също и като преподавател в университет и кулинарен институт. Предлагана му е и работа като готвач на Джон Кенеди, която той отказва.
Освен от кулинария Жак Пепен се интересува от литература и изкуство. В Ню Йорк успява да завърши магистратура по френска поезия и като цяло е от онези хора, които не спират да искат да се учат, поради което го уважавам още повече. В биографията си великият Пепен може да добави няколко кулинарни книги и редица телевизионни предавани, едно от които заедно с небезизвестната Джулия Чайлд. Зрителите са възхитени от самия него и от лекотата, с която приготвя иначе сложните елегантни ястия.
Ще ви разкажа една интересна история с лучена супа по рецепта на Жак Пепен. Приготви ми я един приятел, който от няколко години е на работа в ресторанти Хепи. Само да уточня, че събитията, с които ще ви запозная, се случиха в дома му. Между другото с времето и натрупаните уменията, моят другар от детството се е сдобил с един завиден размер на заплатата в Happy. Забравих да спомена, че е готвач.
Да се върнем на любимата лучена супа на „чичо“ Жак ;). Ние, мъжете, както знаете, не си падаме много по супи. Когато моят приятел ме покани на обяд, очаквах да ме почерпи с нещо изтънчено, ала гурме и т.н. – нали е готвач. Тогава той ми сервира тази супа. Аз малко го изгледах строго, но той ме увери, че си заслужава. Прав беше. Не съм и си помислял, че супа от лук може да ми хареса толкова много. Тогава си спомних как баба ми е казвала, че да се получи една манджа добре, в нея трябва да има много лук.
От моя приятел-готвач чувам само положителни мнения за Happy. Откакто работи там, много е дръпнал в кулинарно отношения. Работата в ресторанти Хепи го мотивира да учи нови и нови рецепти, да напредва, да експериментира. Каза ми, че там държат на хората си и се стремят по всякакъв начин да ги накарат да се чувстват добре на работа – къде с отношение, къде с бонуси. Доволен е не само от заплащането в Хепи, а и от това, че постоянно надгражда над знанията си, участвайки в обучения, организирани от фирмата. Като цяло работата в ресторанти Хепи го удовлетворява.
Дали това е имало принос да приготви лучената супа на Жак Пепен толкова добре, или си е просто роден талант, не мога да кажа. Обаче беше уникална и това, идващо от устата на мъж :).
Четох, че в Америка е популярно ресторантите да се връщат към основите в кулинарното изкуство, при изготвянето на менютата си. Те базират ястията си на нещо традиционно и познато, но поднесено през призмата на модерния прочит. Сега се сетих как в MasterChef имаше едно такова предизвикателство, свързано с традиционната българска кухня, на която да се придаде съвременен вид. Може би то също е било вдъхновено от тази тенденция.
