Летните ваканции прекарвах на село при баба, тогава там нямаше телевизор, само радио, и трябваше да си запълвам следобедите с нещо. Спасение намирах в книгите. Останали деца от селото между два и четири часа спяха, така че аз нямаше с кого да си играя, пък и беше голяма жега в това време, всички се седяха по къщите.
Мен баба ми никога не ме е карала да спя на обед, ако не искам, за което съм й безкрайно благодарен. Сигурно защото ме е видяла, че вместо да спя, си чета кротко, а не правя пакости. Все пак това си е полезна дейност. Пък и не им шумях, за да могат с дядо да се наспят, нали ставаха в 6. Така беше тогава.
Библиотеката вкъщи и до ден днешен е зарита с моите книги от детството, цели поредици. От време на време си препрочитам някои от най-любимите ми. Не съм си и помислял да ги продавам – за мен те имат сантиментална стойност. Даже смятам да се сдобия с нови. Попаднах на една книга с интересни илюстрации на име „Старата къща“. Разрових се и научих, че е част от поредица на име „Детство мое: Вълшебни приказки в картинки“ от издателството на Светльо Кантарджиев – „Ню Медиа Груп“. Сега смятам да издиря и останалите книgи от поредицата и да попълня немалката ми колекция. Наистина ми се ще да имам още от изданията на Светльо Кантарджиев.
Някой ден, когато имам деца, ще ги насърчавам да четат от малки. Искам да възпитам у тях любов към книгите, каквото аз имам. Да се чете е не само полезно, но и одухотворяващо. А и детските книжки са пълни с чудеса, на които просто ти се иска да вярваш, защото в реалния живот липсват. На бас, че не сте подозирали за тази ми страна, нали?
