Ще ви разкажа една случка, която провокира темата днес и която се надявам да усетите със сърцето си. Преди месец се запознах на една сватба с много приятно момиче. Всъщност тя бе кумата и изглеждаше невероятно за повода. Обаче имаше един детайл, който за мен бе леко странен – носът на девойката. Той бе доста голям и леко кръв – тип римски нос. За жена това не е най-добрата визия, но на нея хем ѝ отиваше, хем веднага привличаше вниманието и се чудиш защо не предприеме някакви мерки.
Случайно или не, попаднах на разговор, в който сякаш хората там имаха същите въпроси и аз получих своите отговори. Тук обаче отговорът на момичето ме втрещи. Тя сподели, че това е нейната орисия и в живот, който е пълен с перфектни жени, тя трябва да бъде различна. На нея също ѝ е отнело много време, за да се пребори с егото си и с мнението на останалите. Също така твърдеше, че това е нейният чар, отличителен белег и нещото, което привлича само чистите и добронамерени хора в живота ѝ.
Нямаше как да не бъда съгласен с тези думи. Ние, хората, които имаме меки черти, някак се сливаме. А такива хора като нея, момичето кума, са доказателството, че извън стереотипа стои цял един друг свят с ценности. В тази вечер аз видях нейната красота и осъзнах, че визията е само привидно лъжовна, същината е важна, особено като я усетиш с душата си. Благодаря ти, момиче!
