Четох, че в Америка е популярно ресторантите да се връщат към основите в кулинарното изкуство, при изготвянето на менютата си. Те базират ястията си на нещо традиционно и познато, но поднесено през призмата на модерния прочит. Сега се сетих как в MasterChef имаше едно такова предизвикателство, свързано с традиционната българска кухня, на която да се придаде съвременен вид. Може би то също е било вдъхновено от тази тенденция.Изглежда кулинарното минало има бъдеще, над което постоянно може да се надгражда. Идеята всъщност е много добра и ни кара да не забравяме корените си, откъде сме тръгнали и че не трябва да липсва основа, на която да стъпим. Модерното и традиционното се смесват, за да сме в крак с времето, а хубавото тук е, че миналото не се загърбва като нещо остаряло, неприложимо и несъвместимо. То може да се интегрира в съвременния начин на хранене и то умело.
Маркетинговият термин, който професионалистите използват за описване на завръщането към миналото е heritage branding, което в превод на български може би би значило брандинг на наследството или нещо подобно. Той се простира в редица индустрии, от модната до хранителната.
Традициите са нещото, което ни държи заземени, на тях може да стъпим и оттам да градим нагоре. Те не бива да се забравят и то не само в областта на кулинарията. Гозбите на баба и до ден днешен са най-вкусните, които съм ял някога. Може да не са гурме и добре изпипани, но пък са направени с любов към семейството.
Няма коментари:
Публикуване на коментар