В разгара на "най-ученическия" месец септември няма как да не продължа темата за преподаватели, ученици и колко е важна е пълноценната комуникация между двете страни. Предишния път си говорехме за ключовата роля, която има учителят при развитието на децата. Затова днес няма как да подминем една много интересна тема, пренебрегвана за съжаление често пъти. Става дума за часа на класа, където подрастващите биват възпитавани по различен от традиционния начин. Те са тези, които решават от какво се интересуват, какво искат да научат, как да планират, организират и провеждат часа. Функцията на класния ръководител в този час се променя от ръководна в консултантска. Той помага на учениците в избора на темата, в подбора на съдържанието, в търсенето на средства, чрез които да се постигне по-голяма емоционалност, в прилагането на разнообразни методи и форми на възпитание.
За часа на класа няма готова програма, която учителят да следва и това да го улеснява. Той сам, с помощта на учениците, трябва да изготви такава. В началото на годината заедно те планират календарно разпределение на темите, всеки възпитаник избира според своите интереси и възможности за кой час какво ще подготви, определят се отговорниците за всеки час.
Друга интересна особеност на часа на класа е извънкласната му алтернатива. Провеждането му извън училищната сграда разкрива възможности за включване на различни фактори на възпитание в училищния процес и обединяване на усилията им за постигане на по-висока степен на възпитаност у учениците. Часът на класа може да се осъществи като посещение на кино, театър, изложба, музей и пр., като непосредственото общуване на учениците с личности от различните сфери би довело до обмяна на информация между тях, която ще способства различните фактори да осмислят своето място и роля в изграждане облика на подрстващия.
Какво се случва обаче днес в часа на класа? Най-честият сценарий е следният: класният ръководител се възползва от наличието на още един час, в който може да се довърши започнатото в редовните занятия. Учениците от своя страна изпитват безкрайна апатия към този час, защото го възприемат като поредните четиридесет минути, в които не се знае кой ще „оцелее” и на кого ще се падне „честта” с двойката.
Така и двете срани не се възползват от времето, отредено им за комуникация, сближаване, дискутиране на проблеми; отдалечават се все повече една от друга и издигат високи бариери помежду си.
А съвсем естествено е липсата на диалог и досег с професионалисти от различни сфери (наука, изкуство, средства за масова комуникация и др.) да има последици върху обучението и възпитанието на индивида – той не може да извлече максималното от учебния процес, както и не е в състояние да разгърне докрай интелектуалния си потенциал и усет към естетиката.
Така вместо в любим и очакван с трепет предмет, часът на класа се превръща в досадно задължение, приличащо по-скоро на административна "седенка" с елементи на разпит...
