Днес става една година откакто със съквартирантите ми решихме да си вземем домашен любимец. Спорихме между куче и котка, и в крайна сметка решихме да изберем куче. Вярно е, че кучето изисква повече грижи от котката, но пък и ние решихме всички да се грижим за него. Решихме също така да не купуваме от някой развъдник, а да осиновим от приют. Свързахме се с представители на една организация за защита на животните и изявихме желание да осиновим куче. В къщи настъпи голямо оживление, когато ни се обадиха за среща с потенциален кандидат за нашия дом. На другия ден след работа отидохме да напазаруваме повод, гранули и някоя друга играчка за куче. Срещата ни беше на една поляна край града. Докато се ръкувах и поздравявах служителката на организацията, усетих една любопитна муцуна да души другата ми ръка. Обърнах се и видях две големи кафяви очи, които ме изучаваха любопитно и някак си с надежда. Посегнах да погаля по главата нашия кандидат, а той чинно и послушно седна на място и пак сгуши нос към мен. Между мен и съквартирантите ми нямаше и съмнение, че вече бяхме открили нашия нов член в квартирата. От организацията ни разказаха, че това куче е имало доста тежка съдба. Бяха го намерили захвърлено и почти умиращо край реката в края на града. Преживял е и няколко тежки операции, а сега има единствено нужда от грижа и дом. След половин час вече вървяхме към къщи заедно с четириногия ни нов приятел. Мина значително време докато той се успокои и се почувства сигурен с нас. Тъй като винаги има някой в квартирата, винаги има и кой да му обръща внимание. А какво повече би искало едно изоставено куче, получило отново шанс? Понякога прави и бели, но когато размаха опашка и ме посреща развълнуван в къщи разбирам, че имам верен приятел до живот.