Що е то лош и добър риск?

Нека си го кажем направо – с рисковете шега не бива.

Ако шансовете не са на наша страна, по-добре е да не предприемаме решение, последиците от които след това може да ни завлекат надолу. Има си някои основни правила, които е хубаво да следваме, когато правим важните стъпки в живота си.

Първо, трябва да знаем какво залагаме. Представете си, че някой непознат на улицата ви спре. Пред него има поставени три различни кутии – една лъскаво опакована, една обемна, но картонена и една шарена. Предлага ви или да ви даде 10 лв., или да вземете съдържанието на едната от трите кутии. Какво ще направите? Най-разумно в случая е да вземете парите, защото не знаете какво има в кутиите. Не знаете за какво се борите. Ами, ако кутиите са празни? Защо да губите парите тогава?

Второ, пресметнете шансовете си. Ако имате повече от 50% усповаемост, тогава да поемете риск вероятно ще се окаже мъдро решение. Ето един пример. Ако току що сте си купили кафе и някой непознат ви спре и ви каже следното: „Нека хвърляме ези и тура. Ако се падне ези, ще ми дадете това кафе. Ако се падне тура, ще ви дам купони за още две безплатни кафета”. В този случай не само че знаете какво залагате, но знаете и шансовете си. Рискът си струва.

И последното важно неща, което е хубави да запомните, в винаги да вършете всичко с удоволствие и страст. Знам, че звучи банално, но с каквото и да се занимавате, дори да пресмятате правилно рисковете си, ако не влагате желание в работата ви, шансовете пак няма да са на ваша страна. Какъв е смисълът например да изтеглите кредит за развитие на бизнеса ви, ако не влагате повече старание след това бизнесът ви да се развива успешно.

И последно уточнение. Примерите не са мои. Използваха ги в едно научнопопулярно предаване, което гледах наскоро, но няма да кажа името му, за да не излезе, че му правя реклама. Все пак мисля, че информацията е полезна и интересна.

Нова година - нов късмет

Нова година - нов късмет, но не каква да е нова година, а учебна.

Видяхте ли учениците днес? Аз минах покрай три или четири училища днес и се огледах тук и там. Най-голяма лудница беше при по-малките класове, защото на всеки малчуган се падаха поне по двама възрастни придружители. Хубаво е, че родителите са там да подкрепят детето си и определено ми харесва обстановката, която се създава на първия учебен ден. Има толкова много положителна енергия, толкова много усмивки и разкази на летни истории. Неизбежно е да не се сещам за времето, когато и аз ходех на училище и всичките ми хубави спомени оттогава.

Не искам да изливам фермани от отминали времена или нещо такова. Бих искал само да пожелая късмет и много успехи на всички деца, които за които днес е звънял училищния звънец. Радвайте се на тези години, защото всяка от тях е неповторима и важна сама за себе си.