Попаднах на част от материал от изследвания на хора, които са готови безкористно да помогнат на останалите. То заключаваше, че индивидите залагат на този начин на поведение, защото той се превръща в част от гените им и се предава на следващото поколение. Така тяхната цел е подбудена не толкова от това да придобият благородно качество, а то да се предаде напред и да се превърне в движеща сила на добро.
Първоначално ми прозвуча леко егоистично, тъй като искаш да се самоусъвършенстваш в името на другите, но въпреки това се самоизтъкваш. После обаче осъзнах, че тук се има предвид стремежът към по-висш идеал. Действието е подтикнато от положителна мисъл в името на цялото. Общо взето се превръщаш в доброволец, който разпръсква благодат, без да се чувства застрашен, пренебрегнат или подтиснат.
Воден от тези разсъждения, разглеждам и възможността алтруизма да се превърне във форма на действие с облага. Така например в съвременните социални порядки е прието, че щом правиш нещо, то трябва да получиш друго, което да те компенсира. Според тази максима всички са равни и не се нарушава балансът.
Но продължавайки тезата, аз мисля, че по този начин не се постига хармония, а точно обратното. Правиш дадено действие, за да изтъкнеш себе си и постъпките си и след това някой трябва да се чувства длъжен към теб. Тоест промотираш себе си за сметка на останалите.
В заключение бих казал, че алтруизъм в чистата му форма е рядко срещан, но сам по себе си е трудно постижим идеал, към който трябва да се стремим. Но премесен със стремежа към личен успех се превръща в опасна комбинация, която може да навреди на мнозина. Затова е необходимо да бъдем премерени и да не изпадаме в крайности.
