Гробище на дрехи

Неизбежно е всеки един от нас да не си купи дреха. Тя ни е необходима не само, за да ни пази от студ и жега, но и за да ни помогне да се социализираме. Често хората първо забелязват облеклото и чак след това човека. Въпреки че е добър начин да се заговориш с някого или да направиш добро впечатление, все пак дрехите не са всичко.

Моята съпруга като повечето жени обича често да подновява гардероба си. Покрай нейните покупки, има и за мен. И така по желание или нежелание аз също имам нови дрехи. Какво обаче се случва със старите? Какво вие правите с дрехите, които вече не носите? Замисляли ли сте се къде отиват те и какво остава от тях?

Няма как да избягам от израза, че днес обществото ни е консуматорско, защото е точно такова. Според последно проучване, което излъчиха по новините, средното носим една дреха 7 пъти, преди да я изхвърлим. Това са данни в световен мащаб и е осреднена стойност, не я приемайте за чиста монета. 

Разбира се, че слагаме дрехите си за повече пъти. Или поне повечето от тях. Ала често за годна или две ни омръзват. Друг път пък са некачествени и не стават за носене. Затова те се изхвърлят. Отиват при битовия боклук и на сметището. А там си е и цяло гробище със стари дрехи, които чакат да се разградят. Процесът обаче отнема десетилетия.

За да се намали екологичният отпечатък, е добре тези стари дрехи да се рециклират и да се превърнат отново в продукт. Това може да се случи чрез изхвърляне в специалните контейнери за текстил, чрез дарения или чрез предаването вече във все повече магазини за рециклиране.

Надявам се този текст да ви накара да се замислите какво ще правите със старата дреха, като купите новата. Ще я изпратите на гробището или ще ѝ дадете нов живот?

Лицевото разпознаване изчезва

Всички ние като ползватели на интернет и технологиите знаем за лицевото разпознаване. То ни е необходимо, за да отключим телефона си. Появява се и в социалните мрежи, когато някой качи снимка с нас. Но колкото и позитиви да има, толкова са и негативите. Затова идва една нова ера в света ни и тази опция ще изчезне. Защо?

Ползите от разпознаването на лицето ни онлайн включват да контролираме съдържанието, което се появява там. Чрез него сме наясно какво се случва и ако някой използва снимките ни за други цели, може да сигнализираме. Но заедно с това се събира и огромна база данни от лица на хора. Тя се съхранява в компаниите, които ги създават. Само за пример във Facebook са над 1 милиард.

Подобна информация поражда и много въпроси дали данните се съхраняват правилно и как се защитават. Тъй като и социалната мрежа, и други компании отнасят доста критики по темата, се взима ново решение. То е породено от идеята на Марк Зукърбърг да създаде метавселан. Точно затова той решава да промени името на основната си компания. 

Както може да се досетите, промените не са само в наименованието, но и в някои от функциите. От ръководството също претеглят рисковете и затова решават да изключат лицевото разпознаване от предлаганите опции в социалната мрежа. Те не признават обвиненията в неправилна експлоатация на данните, а просто заявяват позицията си, че с новата вселена идват и нови възможности, лишени от притеснения.

Аз съм доволен, че лицевото разпознаване ще отпадне – до някъде ми идваше малко зловещо, че се знае толкова за мен. Дали обаче други платформи освен Facebook ще се откажат от тази функция и дали и самата социална мрежа наистина ще го направи, както обичам да казвам – времето ще покаже.  

И параолимпийците го могат

След като светът бе Олимпиада в продължение на три седмици, емоцията се усилва. Още малко ще имаме възможност да се порадваме на любимите ни спорни състезания, в които обаче участват параатлети. Вярвам, че при тях положените усилия са двойно повече и затова спечелването на подобен медал е двойно по-удовлетворяващо.

За събралите се състезатели имаше и специално откриване с всички екстри и цялото уважение от японския император и председателя на олимпийския комитет. А и не би имало причина да не е така, защото спортистите с увреждания са също пълноценни хора, с техните мечти, с хъс и амбиция. Точно това показва и провеждането на 26-ите Параолимпийски игри. 

На тях, разбира се, имаше и българско представяне от 4 атлети. За радост и за съжаление успяхме да вземем само два медала и то сребърни. Изтласкване на гюле и бягане на 1500 м. Имената на тези велики наши спортисти са Ружди Ружди и Християн Стоянов. Изпращам им виртуални аплодисменти и им се прекланям пред силата и куража, които са проявили. Респект!

Затова и пиша този материал в блога – от благодарност. От подобни събития осъзнавам колко безпределна е човешката борбеност и как може да се справим с всичко, щом духът е силен. На всички вас, хора с увреждания, искам да кажа, че не сте сами, още милиони ви подкрепят. Колкото и да е труден пътят ви, вие сте шампиони, защото продължавате да го вървите. А всяко допълнително отличие, е просто поредният повод за гордост и за мотивация на всички останали.

Извън стандарта

Навсякъде около нас сме свикнали да виждам красивото. Ние несъзнателно го търсим и се стремим към него. Разбира се, в този копнеж няма нищо лошо, освен ако не се достигне в крайности. Балансът е ключът към всеки успех и когато се наруши, се изпада в паника. Обаче аз днес ви питам дали вие сте готови да погледнете отвъд привидното, да излезете от зоната си на комфорт и да забравите стандарта за красота, към който се стремите?

Ще ви разкажа една случка, която провокира темата днес и която се надявам да усетите със сърцето си. Преди месец се запознах на една сватба с много приятно момиче. Всъщност тя бе кумата и изглеждаше невероятно за повода. Обаче имаше един детайл, който за мен бе леко странен – носът на девойката. Той бе доста голям и леко кръв – тип римски нос. За жена това не е най-добрата визия, но на нея хем ѝ отиваше, хем веднага привличаше вниманието и се чудиш защо не предприеме някакви мерки.

Случайно или не, попаднах на разговор, в който сякаш хората там имаха същите въпроси и аз получих своите отговори. Тук обаче отговорът на момичето ме втрещи. Тя сподели, че това е нейната орисия и в живот, който е пълен с перфектни жени, тя трябва да бъде различна. На нея също ѝ е отнело много време, за да се пребори с егото си и с мнението на останалите. Също така твърдеше, че това е нейният чар, отличителен белег и нещото, което привлича само чистите и добронамерени хора в живота ѝ. 

Нямаше как да не бъда съгласен с тези думи. Ние, хората, които имаме меки черти, някак се сливаме. А такива хора като нея, момичето кума, са доказателството, че извън стереотипа стои цял един друг свят с ценности. В тази вечер аз видях нейната красота и осъзнах, че визията е само привидно лъжовна, същината е важна, особено като я усетиш с душата си. Благодаря ти, момиче!

Кога мъжете предлагат брак

В най-сватбения сезон, именно лятото, подхващам темата от самото ѝ начало. За да има сватба, първо е необходимо да има двама влюбени, а след това да се появи и годежен пръстен. В идеалния случай това се случва, но има и още няколко момента, в които мъжете предлагат брак. Кои са те – прочетете по-надолу.

Един от често срещаните случаи е мъж прибързано да даде пръстен. Замъглен от любовта, от емоцията на новата връзка, той вижда само доброто и красивото. Но това се отнася и за двамата. С течение на времето обаче разбират, че имат много противоречия помежду си и в характерите си. И ето гарант за провалени взаимоотношения.

Следваща опция е с любимото ми „капариране“. Когато даден мъж смята, че си е намерил добра половинка, но не е напълно сигурен. Тогава той дава пръстен, за да задържи момичето. Обаче сватбата се забавя, за да може да прецени дали няма да намери нещо по-добро, или пък да затвърди чувствата си.

Друга възможност е даването на пръстен при заплаха. Но тук не говорим за такава като натиск от семейство или други обстоятелства. В подобни случаи дамата привлича мъжкото внимание и мъжът се чувства заплашен от останалите мачовци. За да покаже надмощието си, той дава годежен пръстен и запазва територии. Но знаем как задушаването не играе в полза на любовта. 

И накрая достигам до любимия ми вариант – когато е минало толкова много време и всички роднини са се отчаяли. Тогава идва моментът на изненада, но и на облекчение. Честно казано аз мисля, че тук е водеща максимата, че и без брак хората могат да се обичат. Затова дори и да не се стигне до годежен пръстен, то е важно да има любов – запомнете това. 

Калинички

 

Ние българите сме пълни с традиции и обичаи. За всеки делник и празник имаме по нещо специално, което правим. Така превръщаме времето в ценно и значимо, а не просто да го пилеем. Затова аз често търся ритуали, които са характерни за всеки край на България и имат своята символика. Един от тях е калиничка и той е изключително специфичен за района на Асеновград, пловдивско. 

Кога започва да се отбелязва празникът, никой не знае. В града се носи легенда, че е от незапомнени времена и е в чест на малките момичета, които трябва да пораснат големи и здрави. За него се избира специалния ден на билките и един от дългите през цялата година – Еньовден. А малките девойки получават и названието „слънчеви невести“.

В какво точно се състои честването му? Всяка къща, в която имат момичета, празнува. Родителите трябва да подготвят на детето бяла рокля, която да е ушита специално за деня. След това да я нагиздят и да я заведат в църквата. Там, заедно с други девойки, се събират, пеят, казват молитви и се забавляват. Заради цвета на дрехите, те честа са наричани и „малки булки“.

Традицията повелява всяко малко момиченце да бъде слънчева невеста поне три пъти през детството си. По този начин тя ще порасне много здрава и с неземна красота. С тези надежди и днес продължават да отбелязват деня и в тазгодишното честване са се включили над 300 момиченца. А предходните години също не отстъпват по присъствие.

Вярвам, че освен празник с дълбоки корени, калиничка е и невероятна емоция за децата и техните родители. Само това, че ще имаш определено специално име, дава правото да се гордееш ти и цялото ти семейство. Затова обичам традициите ни!

Смяна на пола - да, не, или

 

Този материал е повлиян от информацията, която прочетох за актрисата Елън Пейдж, която вече е Елиът. Това провокира и темата, която не смятам, че е лека, но пък е много актуална и свързана със съвременната психология на обществото. Въпреки това тук няма да прочетете хейт или пък суперлативи, а по-скоро ще запазя баланса на собствените си мисли. 

Точно и поради тази причина заглавието не е конкретно и не изключва никоя от възможностите. От всички материали, които прочетох на известни личности, решили да сменят пола си, аз достигам до извода, че това е състояние, което се проявява още от детството. Затова си мисля, че именно там е разковничето и че много родители трябва да поговорят по темата с децата си. 

Всъщност аз давам този съвет, но се замислих какво бих казал аз самият в подобна ситуация? Как всъщност се разбира, че детето се възприема от другия пол? Как да различим това от хомосексуалността? Определено хиляди въпрос нахлуват в главата ми, а отговорите някак не идват с тях. А ако това се случи с теб самия? 

Може би тъй като аз винаги съм се възприемал като мъж и за мен обратното е странно, но не означава, че не може да се срещне. Аз не го отричам като опция, но според мен трябва наистина да се помисли. Дори ако се налагат и консултации с психолози, които да изчистят стари душевни травми и да помогнат за освобождаване на съзнанието. Защото това наистина понякога помага. 

Казвам това, защото според мен психиката е водеща. Ако се предприемат всички тези действия по смяна на пола прибързано и след няколко години разбереш, че не се чувстваш добре по този начин? Тогава промяната е необратима. Но то май и с всяко важно нещо в живота е така. Затова трябва да мислим и да знаем как се чувстваме най-себе си. 

Телевизионните герои на детството ни

Всеки, който е израснал във времето на комунизма или началото на демокрацията, има своя телевизионен герой. Макар и силно ограничени от броя на каналите и излъчваната информация, все пак имаше предавания, които привличаха вниманието на всички. И колкото и странно да звучи, това са точно детските филмчета. 

Днес ще ви припомня за две от тях. Сигурен съм, че вие не сте ги забравили напълно, но в днешния пренаситен от детски свят, просто сте ги оставили на по-заден план. Надявам се, че докато четете за тях, на лицето ви ще се появи онази невинна усмивка от най-безгрижните години. 

„Аз съм мъничко човече, на децата мил другар“. След като прочетохте това изречение, в главата ви веднага започна да звучи и музика, нали? Няма как, защото това бе началото на любимото „Петя човек, лакът брада“. Даваха го всяка вечер малко преди 20:00 часа, което беше и времето малко преди лягане. 

Историйките на човечето с калпак и неговите приключения от българския фолклор, бяха изключително увлекателно разказани от  Слава Рачева. Всички те завладяха ефира на Първи канал и останаха там чак до началото на 90-те години. Сега отново могат да се намерят епизоди в платформите с видеа, за да се припомнят тези мили спомени.

Второто анимационно филмче е „Ну погоди“. Въпреки че е руско и е абсолютен еквивалент на „Том и Джери“, пушещият вълк бе страшен и забавен, а зайчето – мило и добро. Техните нелепи случки и ситуации забавляваха не само малките, но и големите. А доказателство за неговото влияние е и култовата фраза, която се използва и до днес – „Ну, заяц, ну, погоди“. 

Завършвам този материал и с информацията, че във връзка с 50-годишнината от създаване на руското детско филмче, се издава и нова версия. Тя е малко по-модернистична, но е изцяло вдъхновена от оригиналните прототипи на вълка и заека. Може да погледнете дали ще ви навее онези детски спомени.

Цветотерапия

Наскоро моя позната ми сподели за нов вид самотерапия, която е свързана с цветовете. Всъщност това може да не е изцяло нововъведение, но тя просто сега е разбрала за силата на цветовете. Ако и вие сте като нея или като мен и не сте наясно с подобни сведения, то следващите редове ще ви бъдат интересни. 

Предполагам, че все пак сте чували за цветовете и как всеки един от тях отправя определено послание. Точно затова и свързваме червеното със страст, а розовото с любов. Но при този вид терапия се взима под внимание това как дрехите в съответния цвят повлияват на настроението ни и с какво ни зареждат. Тук се включват всички части от облеклото – от бельото и чорапите до връхното яке. 

Ако изберете например черния цвят, това означава, че се опитвате да се скриете. Чрез него се разграничавате от света и се самоизолирате, т.е. искате да станете невидими. Точно затова той е отблъскващ и трябва да се избягва. С подобно послание е и сивият. Те не се препоръчват за носене почти по никакъв повод. 

Но ако заложите на жълти или сини дрехи, то тогава си осигурявате жизнерадост. Лилавият цвят пък е свързан с аурата и се смята, че той може да ви балансира и пречисти. Зеленият доближава човекa до природата и изпраща послания за естественост и радост. Бежовият пък се счита за най-неутралният, който е земен и стабилен. Затова при официални събития заложете на него, а не на черния. 

При цветотерапията е важно да избирате дрехите, с които ще сте през деня от сутринта, а не да ги подготвяте от предната вечер. Причината се крие в настроението и вибрациите, на които се събуждате. Ако ви е тъжно или смутено, задължително трябва да изберете цветна визия, която ще повлия положително на настроението само след няколко часа. Може да потърсите и по-подробна информация как с определен цвят привличате и дадени емоции. 

Надявам се, че макара и съвсем кратко успях да привлека вниманието ви. Не ви дадох толкова подробна информация, тъй като и аз самият тепърва започвам да изучавам цветотерапията. Но пък смятам, че е нещо различно, което определено ще изникне в съзнанието ви следващия път, когато се обличате. 

Напредъкът от Марс

От много години насам се носят мистични истории за Марс. „Червената планета“, която е толкова непозната за нас и на която според някои има извънземен живот. Дали за да се опровергае, или за да се потвърди това твърдение, са организирани многобройни мисии. Но тази година те се увенчаха с успех. 

Определено в края на миналия век и началото на този експедициите до Марс са в своя апогей. Различни космически сувалки, марсоходки и какво ли още не се изпраща до там, за да даде малко повече яснота. Днес се използват най-модерни техники, сред които и камери, улавящи звук и картина. Какво получаваме от тях?

Всъщност преди няколко дни се случи знаменито събитие, което помогна малко повече в разкритието на червената планета. Учените от НАСА чрез космическата сонда Perseverance успяха да запишат първия звук от Марс. Той се оприличава на шум като от вятър, който обаче може да се долови с наистина силни слушали. 

Всичко това се случи по време на кацането на марсоходката, което бе заснето от над 20 камери под различни ъгли. Записът започва от 11 км височина, преди достигане повърхността на планетата и бе с продължителност от около 7 минути. Него, както и излъчването на живо от Марс в реално време, може да откриете в най-голямата световна платформа за видеа. 

Тези достижения, които на пръв поглед не изглеждат толкова грандиозни, за мен са изключителен напредък. Достигането на подобна техника на четвъртата планета и предаването на информация до масовото общество директно е наистина велико. А и да не забравяме, че това са само първите успешни стъпки, които ще ни дадат още много перспективи. 

Диамантите и тяхната сила

Думата диамант идва от гръцкото „adamas“, което означава нечуплив. Може би поради това качество диамантите са свързани с определения като мощ и издръжливост, но и с лоялност. И именно символиката им на вечни, съчетана с изключителната рядкост на някои от техните видове, ги е направила желани от най-силните и влиятелни, от крале и кралици до целулоидни звезди. 

Заради красотата, уникалността и качествата си, бижута, изработени от диаманти, са високо ценени. Заедно с това са символ на сила и власт. Поради тази причина те са олицетворение на стабилна икономическа стойност. Доказателство е цялата история на човечеството, тъй като се предполага, че диамантите са на пазара поне от 4 век пр. Н. Е. Именно затова някои експерти ги смятат за първата универсална валута. Дали е точно така, не знаем със сигурност, но е факт, че са една от най-стабилните инвестиции дори и днес.

Освен обаче финансовата си сила, диамантите имат и друга притегателна. Тя е много силна особено за жените. Така например, журналисти питат Жа Жа Габор дали дама трябва да върне пръстена след разваляне на годежа. Ексцентричната актриса, която е била сгодена безброй пъти през живота си (и се омъжи девет пъти), отговоря иронично: Разбира се, но първо трябва да се премахнат диамантите. 

Друга популярна жена с афинитет към най-здравите камъни в света, Мерилин Монро, дава съвет на младите дами. Тя уверява, че „диамантите са най-добрите приятели на едно момиче“. В тази връзка няма как да не спомена и великата Елизабет Тейлър. Тя е известна със страстта си към диамантите и твърди, че „големите момичета се нуждаят от големи диаманти“. Вмъквам и Одри Хепбърн, която засилва елегантността си на плаката на филма „Закуска в Тифани“ с великолепен 128,54-каратов жълт екземпляр. Силна реклама, нали?

Интересно е как хората сме подвластни на скъпото и красивото, как оценяваме добрите качества и ги заменяме за пари. Диамантите определено имат своята икономическа сила, но имат и една друга, която никой не споменава – те поемат от енергията на човека, който ги нос и я излъчват.