Думата диамант идва от гръцкото „adamas“, което означава нечуплив. Може би поради това качество диамантите са свързани с определения като мощ и издръжливост, но и с лоялност. И именно символиката им на вечни, съчетана с изключителната рядкост на някои от техните видове, ги е направила желани от най-силните и влиятелни, от крале и кралици до целулоидни звезди.
Заради красотата, уникалността и качествата си, бижута, изработени от диаманти, са високо ценени. Заедно с това са символ на сила и власт. Поради тази причина те са олицетворение на стабилна икономическа стойност. Доказателство е цялата история на човечеството, тъй като се предполага, че диамантите са на пазара поне от 4 век пр. Н. Е. Именно затова някои експерти ги смятат за първата универсална валута. Дали е точно така, не знаем със сигурност, но е факт, че са една от най-стабилните инвестиции дори и днес.
Освен обаче финансовата си сила, диамантите имат и друга притегателна. Тя е много силна особено за жените. Така например, журналисти питат Жа Жа Габор дали дама трябва да върне пръстена след разваляне на годежа. Ексцентричната актриса, която е била сгодена безброй пъти през живота си (и се омъжи девет пъти), отговоря иронично: Разбира се, но първо трябва да се премахнат диамантите.
Друга популярна жена с афинитет към най-здравите камъни в света, Мерилин Монро, дава съвет на младите дами. Тя уверява, че „диамантите са най-добрите приятели на едно момиче“. В тази връзка няма как да не спомена и великата Елизабет Тейлър. Тя е известна със страстта си към диамантите и твърди, че „големите момичета се нуждаят от големи диаманти“. Вмъквам и Одри Хепбърн, която засилва елегантността си на плаката на филма „Закуска в Тифани“ с великолепен 128,54-каратов жълт екземпляр. Силна реклама, нали?
Интересно е как хората сме подвластни на скъпото и красивото, как оценяваме добрите качества и ги заменяме за пари. Диамантите определено имат своята икономическа сила, но имат и една друга, която никой не споменава – те поемат от енергията на човека, който ги нос и я излъчват.
