Всеки, който е израснал във времето на комунизма или началото на демокрацията, има своя телевизионен герой. Макар и силно ограничени от броя на каналите и излъчваната информация, все пак имаше предавания, които привличаха вниманието на всички. И колкото и странно да звучи, това са точно детските филмчета.
Днес ще ви припомня за две от тях. Сигурен съм, че вие не сте ги забравили напълно, но в днешния пренаситен от детски свят, просто сте ги оставили на по-заден план. Надявам се, че докато четете за тях, на лицето ви ще се появи онази невинна усмивка от най-безгрижните години.
„Аз съм мъничко човече, на децата мил другар“. След като прочетохте това изречение, в главата ви веднага започна да звучи и музика, нали? Няма как, защото това бе началото на любимото „Петя човек, лакът брада“. Даваха го всяка вечер малко преди 20:00 часа, което беше и времето малко преди лягане.
Историйките на човечето с калпак и неговите приключения от българския фолклор, бяха изключително увлекателно разказани от Слава Рачева. Всички те завладяха ефира на Първи канал и останаха там чак до началото на 90-те години. Сега отново могат да се намерят епизоди в платформите с видеа, за да се припомнят тези мили спомени.
Второто анимационно филмче е „Ну погоди“. Въпреки че е руско и е абсолютен еквивалент на „Том и Джери“, пушещият вълк бе страшен и забавен, а зайчето – мило и добро. Техните нелепи случки и ситуации забавляваха не само малките, но и големите. А доказателство за неговото влияние е и култовата фраза, която се използва и до днес – „Ну, заяц, ну, погоди“.
Завършвам този материал и с информацията, че във връзка с 50-годишнината от създаване на руското детско филмче, се издава и нова версия. Тя е малко по-модернистична, но е изцяло вдъхновена от оригиналните прототипи на вълка и заека. Може да погледнете дали ще ви навее онези детски спомени.
