За събралите се състезатели имаше и специално откриване с всички екстри и цялото уважение от японския император и председателя на олимпийския комитет. А и не би имало причина да не е така, защото спортистите с увреждания са също пълноценни хора, с техните мечти, с хъс и амбиция. Точно това показва и провеждането на 26-ите Параолимпийски игри.
На тях, разбира се, имаше и българско представяне от 4 атлети. За радост и за съжаление успяхме да вземем само два медала и то сребърни. Изтласкване на гюле и бягане на 1500 м. Имената на тези велики наши спортисти са Ружди Ружди и Християн Стоянов. Изпращам им виртуални аплодисменти и им се прекланям пред силата и куража, които са проявили. Респект!
Затова и пиша този материал в блога – от благодарност. От подобни събития осъзнавам колко безпределна е човешката борбеност и как може да се справим с всичко, щом духът е силен. На всички вас, хора с увреждания, искам да кажа, че не сте сами, още милиони ви подкрепят. Колкото и да е труден пътят ви, вие сте шампиони, защото продължавате да го вървите. А всяко допълнително отличие, е просто поредният повод за гордост и за мотивация на всички останали.
