Идеята и проектът
Идеята за Статуята на Свободата възниква през 1865 г., когато френският юрист и политик Едуард Рене де Лабуле предлага да се издигне паметник в чест на приятелството между Франция и Съединените щати. Лабуле, вдъхновен от американската борба за независимост, вижда в статуята символ на свободата и демокрацията.
Създаване на статуята
Френският скулптор Фредерик Огюст Бартолди е избран да създаде статуята. Той проектира статуята като жена, носеща факел в дясната си ръка и табела с надпис „JULY IV MDCCLXXVI“ (4 юли 1776 г.) в лявата си ръка, символизираща Деня на независимостта на САЩ. Бартолди работи в сътрудничество с инженера Густав Айфел, който проектира вътрешната структура на статуята, за да осигури нейната стабилност.
Пътят към Америка
Сглобяването на статуята започва във Франция, където тя е изградена на части, след което е разглобена и изпратена в Съединените щати в 214 сандъка. Статуята пристига в пристанището на Ню Йорк през юни 1885 г. и е издигната на остров Либърти, в залива на Ню Йорк. Пиедесталът, върху който е поставена статуята, е финансиран чрез дарения от американски граждани и е завършен през април 1886 г.
Официално откриване
Статуята на Свободата е официално открита на 28 октомври 1886 г. на церемония, на която присъства президентът Гроувър Кливланд. Откриването на статуята е посрещнато с големи тържества и паради, които подчертават значението ѝ като символ на свободата и надеждата.
Значение и наследство
През годините Статуята на Свободата се превръща в символ на надежда и ново начало за милиони имигранти, които пристигат в Америка в търсене на по-добър живот. Тя е икона на американските ценности и принципи, символизираща свободата, демокрацията и правата на човека.
Историята на Статуята на Свободата е изпълнена със символизъм и емоция. Тя е не само дар от Франция към Съединените щати, но и вечен символ на свободата и приятелството между народите. Днес Статуята на Свободата продължава да вдъхновява и да бъде маяк на надеждата за хората по целия свят.
