Много напоследък се говори за това, как интернет медиите ще изядат хляба на традиционните. До известна степен съм съгласен с подобно твърдение. Има моменти обаче, когато ти се иска наблизо да намериш доброто старо списание или любимата книга, с които да убиеш времето в градския транспорт, да се излегнеш удобно на дивана или просто да усетиш магията на словото, уловена от хартиените листа.Тази събота ми се наложи да пътувам до Велико Търново, където близък мой приятел живее и празнуваше рожден ден. Пътят от Стара Загора до старата българска столица с влак е около 3 часа, през които можеш да се нагледаш и наслушаш на какво ли не: от пияни баби и дядовци до напушени младежи...
Затова предвидливо си купих четиво, с което да уплътня 180-те минути "тудуф-тудуф". Останах изключително доволен от избора си: априлското издание на "Биограф". Привлече ме корицата с покойния Тодор Колев, когото изключително много харесвам и уважавам, великан е. Приятно ме изненада фактът, че у нас все още на медийния пазар има издания, които наблягат на културата и изкуството, а не занимават аудиторията с това, кой с кого е спал, какво е ял, как поддържа фигурата си и пр. Адмирации към маркетинговия директор Светльо Кантарджиев, който е уловил нуждата на читатели като мен от луксозно и интелигентно списание. Вътре открих интересни факти също за оперната легенда Лучано Павароти и режисьора Фредерико Фелини.
Така противно на нагласата ми трите часа влаково извозване бяха приятни, пълноценни и образователни. Най-вече последното, защото се научих, че не трябва да оставям без надзор каквото и да било във влака, колкото и да имам потребност да посетя "едното място". Петминутно отсъствие ми струваше откраднат "Biograph". Но пък купонът след това беше на ниво, така че да те накара да забравиш за злободневните проблеми и кражби. :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар