Всеки от нас е индивидуалност, всеки от нас е уникална сама по себе си личност. Никой не ни познава по-добре, отколкото ние познаваме себе си. Ето защо е важно сами да вземаме важните и животопроменящи решения в ежедневието си. Разбира се, че е хубаво да се консултираме с близките и приятелите си. Разбира се, че не е необходимо да правим важни стъпки на собствена глава или безцеремонно да действаме против правилата. Не, друго имам предвид с днешния си пост.
Когато избираме какво да следваме като образование, какъв професионален път да поемем в течение на годините, кои хора да допускаме в приятелския си кръг и т.н. е важно винаги да сме сигурни, че именно това е, което желае сърцето ни. Не е приятно, когато един ден се обърнем назад и осъзнаем, че не искаме да се дипломиране прависти или биолози, а ни влече преводаческата дейност или финансите. Знаете, че има много млади хора в България, сред които не е особено голям процентът на тези, които работят по професията и званието си. Защо се получава така? Защото или са станали висшисти просто за да са висшисти, или някога са оставили родителите им да решават вместо тях. И понеже родителското тяло има склонността несъзнателно да прехвърля собствените си амбиции върху децата си, се оказва, че страдат именно те, занимавайки се с нещо, което не желаят. Проблемът е от части техен, защото не са взели сами важните решения в живота си, а са оставили друг да го направи вместо тях. Но проблемът е също така на по-възрастните, защото не са оставили младите сами да поемат живота си в ръце.
Няма коментари:
Публикуване на коментар