Шангри-Ла – рай на Земята

Изгубеният рай на земята е легенда, на която мнозина им се иска да вярват. Примамлива е идеята за място, където времето е спряло, хармонията между хора и природа все още съществува и където се пазят мистични знания за планетата, които да бъдат предадени на бъдещите поколения. Ето това е Шангри-Ла, излязъл от романа на Джеймс Хилтън – "Изгубеният хоризонт".



Действието се развива в будистки храм някъде в изгубената тибетска долина Шангри-Ла през 30-те години. Мястото, измислено от автора, е заобиколено от най-високите планини в света, което навежда към Хималаите, и е хранилище на върховна мъдрост и световно културно наследство. Храмът е под опеката на 200-годишен лама, а обитателите му отхвърлят всички форми на насилие и материализъм.

Според една от будистките доктрини, съществува едно такова място, което е по-скоро духовно, отколкото физическо, и крие в себе си мистична сила. Наричат го Шамбала и то също се намира зад Хималаите. Описвано е като магическа земя в сянката на величествена снежна планина. Обитателите му спазвали стриктно ученията на будизма, живели в хармония и не познавали войната и тъгата.

На мен идеята за рай на земята ми допада, но не в чисто комерсиалния й видим смисъл, а в един по-дълбок, философски замисъл, който се таи някъде там вътре в нас. Там е мястото, където ще намерим хармония първо със себе си, а след това и с всичко останало.

Да помогнем на другарче при местене

Местенето от един апартамент в друг е особено стресиращо събитие, ако трябва да носиш със себе си цялата покъщнина. То не са едни кашони, то не едно безкрайно опаковане, направо стрес отвсякъде. Наскоро помагах на едни приятели да се местят в новия им по-голяма апартамент и колкото поводът да е хубав, толкова местенето на вещи трупани с години е изнервящо. Една част беше раздадена, друга беше изхвърлена, остана само най-важното, така да се каже. Ако и на вас ви престои местене, съветвам ви да направите същото – ще видите как броят на вещите ви значително ще намалее и ще осъзнаете колко ненужни неща са лежали по шкафовете неизползвани.

На пръв поглед, като видиш една обзаведена стая, ти се струва, че няма какво толкова да опаковаш. Като почнеш обаче, кашоните започват да се трупат и в един момент се чудиш къде се е побрало всичко това. По разпоредба на домакинята всяка стая се нареждаше в отделни кашони, които надписвахме – първо, от коя стая са взети вещите, а после и самите вещи. Момичето е голям организатор и така искаше да се случват нещата, за да няма едно голямо чудене при разопаковането. Признавам, схемата беше доста добре измислена.

Мислите си, че опаковането е лесно, нали? Ами ако сте от хората, които като пътуват, успяват да оптимизират мястото в куфара си, значи ще сте спец в тази работа. На мен любимата част ми беше да пукам балончетата от онова опаковъчно фолио, сещате се. Справих се прилично, даже доста. Получих и похвала от домакинята, а това значи много ;)

Дойде редът на местенето от апартамента в камиона. Това е работа само за мъже. Запретнахме ръкави и за секунди натоварихме цял двустаен апартамент. За целта получихме малко помощ от Супермен, Светкавицата, Скалата, Хълк... общо взето всичките мускулести телевизионни звезди дойдоха. Пак те помогнаха за разтоварването. Като се прибрах вкъщи спах като къпан, чак до към обяд на следващия ден – много емоции ми се бяха насъбрали :)