Изгубеният рай на земята е легенда, на която мнозина им се иска да вярват. Примамлива е идеята за място, където времето е спряло, хармонията между хора и природа все още съществува и където се пазят мистични знания за планетата, които да бъдат предадени на бъдещите поколения. Ето това е Шангри-Ла, излязъл от романа на Джеймс Хилтън – "Изгубеният хоризонт".
Действието се развива в будистки храм някъде в изгубената тибетска долина Шангри-Ла през 30-те години. Мястото, измислено от автора, е заобиколено от най-високите планини в света, което навежда към Хималаите, и е хранилище на върховна мъдрост и световно културно наследство. Храмът е под опеката на 200-годишен лама, а обитателите му отхвърлят всички форми на насилие и материализъм.
Според една от будистките доктрини, съществува едно такова място, което е по-скоро духовно, отколкото физическо, и крие в себе си мистична сила. Наричат го Шамбала и то също се намира зад Хималаите. Описвано е като магическа земя в сянката на величествена снежна планина. Обитателите му спазвали стриктно ученията на будизма, живели в хармония и не познавали войната и тъгата.
На мен идеята за рай на земята ми допада, но не в чисто комерсиалния й видим смисъл, а в един по-дълбок, философски замисъл, който се таи някъде там вътре в нас. Там е мястото, където ще намерим хармония първо със себе си, а след това и с всичко останало.
Няма коментари:
Публикуване на коментар