За скритото в произведенията и живота на Васил Лазаров

За някои от вас може би Васил Лазаров не е познат като име или лице. Но това е български автор, който се занимава и с литературна критика, като е председател на Сдружението на писателите в Самоков и е изпълнителен директор на Асоциация „Емпирей“. Но като всеки творец, и той има движеща сила, която го прави различен от останалите. 

Първоначално, като попаднах на първия му роман, ми се стори приятно четиво, на сравнително съвременен език, без цинизмите и арогантността на съвремието. И колкото и сюжетът да бе интересен, нямаше как да не забележа тънката нотка на християнските добродетели, които извират от различните ситуации, герои и събития. Ненатрапчиви, но все пак подсказващи за своето по-дълбоко значение.

След по-обстойно търсене за Лазаров, се оказа, че всъщност Асоциация „Емпирей“, на която той е и директор, се занимава точно с подпомагане на християнското художествено слово. Дейността им е свързана с насърчаване на подобен вид литература и организиране на събития и конкурси, които да мотивират хората в тази насока. 

Споменавам асоциацията не защото има нищо скандално около нея и присъствието на Васил Лазаров като член и директор. Причината е в изразяване на моите убеждения, че именно разбиранията за света и живота на автора чрез подобно членство са прехвърлени и в произведенията му – деликатно и точно. И затова няма как да не се запитам дали е това – вярата в християнството, което го прави по-различен като човек и автор? 

Все пак всеки писател има своя почерк и изразява на листовете хартия света, който вижда. Дали ще е чрез използване на езика на модерното, добре познатото старо или пък тотално нова поска, това е въпрос на избор и на стил. Нали трябва да има и нещо, което да отличава писателите едни от други.

А за скритите неща в произведенията, трябва винаги на сме нащрек. Когато ги уловим, ще може не само по-добре да си обясним дадената история, но ще опознаем и автора. Така например аз усетих религиозните добродетели, които са присъщи на християните в романа на Васил Лазаров и се поинтересувах от неговия живот. Именно в тези моменти правиш връзката и откриваш скритото – мистерия и истина.

Изкуството ми липсва

Не съм предполагал, че ще го кажа, но по време на изолацията най-много ми липсваше изкуството. Напук на всички, които се оплакваха от невъзможността да се срещнат с близките си, аз усетих нужда от това да посещавам масови мероприятия за всичко що е арт.

Първоначално получих физическата релаксация, за която тялото ми копнееше. С изминаването на времето, свикнах и психически на новата епидемична ситуация. Затова започнах с методите за разведряване и забавление в домашни условия. И всички това, разбира се, се случваше със семейството ми. Изпробвахме наличните ни настолни игри, редихме пъзели, предизвиквахме се, организирахме кулинарни състезания и дори конкурси за вицове.

За мое огромно съжаление, постигахме единствено отброяване на поредния ден. Вътрешно в себе си не задоволявах порива си към изкуство. Затова опитах и с онлайн театралните представления. В тях имаше определен чар, но все пак за мен изглеждаше като на кино. Нямах търпение да отворят истинските театри, опери, концертни зали и галерии.

Именно затова, когато този дългоочакван момент настъпи и пространствата за изкуства бяха отворени с намален капацитет, побързах да си взема билети. Но в момента, в който бях на една дълга опашка пред касата, осъзнах, че може би не е безопасно това мое действие. В закрито помещение с непознати хора, дори и на 1,5 м разстояние. Отказах се.

Прибрах се вкъщи разочарован. Чувствах се сякаш съм се отказал от любовта на живота си. И тогава се случи изненадата – жена ми бе взела билети за представление на Камен Донев на Античния театър в Пловдив. Направила този избор не само заради великия Камен, но и заради това, че е на открито. Сякаш ми е чела мислите.
Вече светът ми е по-добър и нямам търпение да наближи края на месеца, за да се отдам напълно на сцената, на магията, на изкуството.