Първоначално получих физическата релаксация, за която тялото ми копнееше. С изминаването на времето, свикнах и психически на новата епидемична ситуация. Затова започнах с методите за разведряване и забавление в домашни условия. И всички това, разбира се, се случваше със семейството ми. Изпробвахме наличните ни настолни игри, редихме пъзели, предизвиквахме се, организирахме кулинарни състезания и дори конкурси за вицове.
За мое огромно съжаление, постигахме единствено отброяване на поредния ден. Вътрешно в себе си не задоволявах порива си към изкуство. Затова опитах и с онлайн театралните представления. В тях имаше определен чар, но все пак за мен изглеждаше като на кино. Нямах търпение да отворят истинските театри, опери, концертни зали и галерии.
Именно затова, когато този дългоочакван момент настъпи и пространствата за изкуства бяха отворени с намален капацитет, побързах да си взема билети. Но в момента, в който бях на една дълга опашка пред касата, осъзнах, че може би не е безопасно това мое действие. В закрито помещение с непознати хора, дори и на 1,5 м разстояние. Отказах се.
Прибрах се вкъщи разочарован. Чувствах се сякаш съм се отказал от любовта на живота си. И тогава се случи изненадата – жена ми бе взела билети за представление на Камен Донев на Античния театър в Пловдив. Направила този избор не само заради великия Камен, но и заради това, че е на открито. Сякаш ми е чела мислите.
Вече светът ми е по-добър и нямам търпение да наближи края на месеца, за да се отдам напълно на сцената, на магията, на изкуството.
Няма коментари:
Публикуване на коментар