Да пишеш, когато няма за какво да пишеш

Скъпи мои читатели, от всички години, през които сме заедно, мисля, че за първи път изпадам в творческа криза. За мое огромно съжаление тя не е работна, а по-скоро е насочена тук, в блога. Имам няколко вътрешни терзания, които искам да споделя с вас с надеждата, че те ще отприщят нова вълна на вдъхновение.

Не ми се иска да обвинявам времената или начина ни на живот напоследък, но усещам, че ми липсват атрактивни теми, които да проучвам и да ви ги предавам през моя светоглед. А това много ми тежи. През последните месеци усещам, че статиите, които качвам, не са толкова забавни и не носят заряда, който ми се иска.

Днешният материал пак за съжаление няма да има мотивиращи слова за това как се връща вдъхновението и творчеството. Все още не съм преминал през този период, но се надявам съвсем скоро да се случи. Просто няма да се отказвам и мисля, че това ще е ключовото.

Въпреки цялата блогова криза, ще се опитам всеки месец или през месец да поддържам темпото си на писане. Няма да спра, защото не мисля, че съм достигнал и лимита от думите си, които мога да ви споделя. Не вярвам и в теорията, че трябва да излезеш за кратко извън това, което правиш, за да го видиш по нов начин. Не, трябва да останеш и да продължиш, колкото и да е трудно – така е в живота.

Затова ви заявявам, че аз съм тук и ако не от декември, то от следващата година очаквайте нови, забавни и готини текстове. А ако има нещо, за което ви се чете повече, то със сигурност може да ми пишете и да ви зарадвам с текст, посветен или вдъхновен от вас.