Кучето и тоягата

Емил Попов не обича вечно недоволни от нещо и мрънкащи хора. Когато на всичкото отгоре са и мъже, ми идва не просто в повече, а много в повече. Това, че вредят на собственото си емоционално състояние, слабо ме интересува, всеки сам ги решава тия работи. Ама с това да скапват настроението на другите, въобще не съм съгласен. За какво говоря? В неделя бяхме на излет в планината, с преход от около четири часа – нито особено дълъг, нито пък по труден маршрут. Тръгнахме и един от групата – мъж- още от самото начало взе да мрънка за щяло и нещяло. Слънцето му печало много, краката му се подбивали – ще кажеш, че не е тръгнал на туристически поход, а е отишъл на спа процедури. После - така се случи, че минавахме през мочурливи участъци – не спря да дудне, че си намокрил краката. Въздържах се през цялото време, защото съм наясно, че когато се съберат повече хора, особено в планината, винаги се случват такива неща, трябва да се проявява повече търпимост и да не се стига до конфликти. Когато обаче заприиждаха черни облаци и взе да пригърмява съвсем наблизо и когато всички ускорихме максимално крачка, за да стигнем до един заслон, който поне отчасти да ни предпази от идващата природна стихия, а той се поклащаше лежерно с фотоапарат в ръце, не издържах. С твърд глас Емил Попов му обясни, че ние ще поддържаме това темпо, което налага ситуацията, че повече няма да го изчакваме да си щрака с фотоапарата, защото туристическата етика е двустранна. И да видите как дръпна по трасето. Не можем да го настигнем. Вярна била оная приказка за кучето и тоягата :)

Емил Попов: Строга спортна дисциплина?

Който и спортен специалист или треньор да попитате дали е важен строгият спортен режим за високи спортни достижения, всеки ще ви отговори утвърдително. Факт е обаче, че в световния спорт, особено в груповите спортове, има треньори, които позволяват малко по-либерален режим на своите спортисти, и да ви кажа по наблюдения на Емил Попов май този модел в доста голям процент от случаите се оказва по-работещ и по-печеливш. Лично моето мнение е, че извънредно строгият режим и по време на подготовка, а и по време на големи състезания, пренапряга състезателите и обикновено в сюблимния момент на надпреварата те прегарят. А по-лекият режим и свободата на действия, обратно, създават едно по-фриволно усещане у състезателя, той се отпуска и по време на състезанието дава най-доброто от себе си. Защо се впуснах в тези разсъждения? Ами миналата вечер даваха някакво предаване, в което гост беше Илияна Раева, и припомни някои подробности около онова диво футболно американско лято през 1994 година, когато националният ни отбор стана четвърти на Световното първенство по футбол. Разказа за това, как съпругите на футболистите са си спели при тях, за шумните купони с хапване и пийване, които са си организирали след всеки мач. Нищо общо със строгите правила, които са действали в противниковите отбори. И като се имат предвид резултатите, май ще се окаже, че тази моя теория не е съвсем без основание. И че на Пената, който не е завършил титуловани треньорски школи, не случайно му викат Стратега от Мировяне. Баш стратегия си е това, пък и успешна. Поздрави от Емил Попов.

Струва ли си?

Сигурно всички сте чували девиза “Спортувайте за здраве” или „Спортът е здраве”. Напоследък обаче все по-често Емил Попов научава за случаи, в които спортът е довел или до сериозни здравословни проблеми, или до възможно най-лошия изход. За това, че професионалният спорт взема жертви, знаем отдавна. Но това започна да се случва и в любителския. Съвсем пресен е случаят с 26-годишното момче от Варна, което почина след прекомерна употреба на анаболи и стероиди. Факт е, че през последните години се наложи един нов модел за това, как трябва да изглежда мъжката фигура, и много млади, а и не толкова млади мъже се запалиха почти маниакално по това да направят бързо прекомерен обем и маса на тялото си. Даже и да изключим факта, че в повечето случаи прекаляват и гледката на нацепената от прекаленото разрастване на мускулната маса кожа не е от най-приятните, факт е, че бързото трупане на големи обеми по тялото няма как да стане само с усилени тренировки. Иска си и химия. А безконтролното й използване понякога е опасно. Както всичко, когато му се изпусне мярата. Няма нищо лошо в това да подпомогнеш резултатите от тренировките или пък да повишиш тонуса си с някои от добавките, които се продават на баровете във фитнес залите, пък и в много специализирани магазини. И аз съм го правил. Но само с препарати, препоръчани от специалисти, и без да прекалявам. Иначе сигурно всеки иска да е символ на мъжественост и жените да се обръщат след него, но дали пътят за това трябва да са анаболите и стероидите. И по-важният въпрос – струва ли си? Съветът на Емил Попов: Не се тровете, бързо постигнатата красива фигура не може да е с приоритет над здравето.

Емил Попов - Последици

Подхванах миналия път темата за малките и големите магазини и то като че ли по поръчка ми се отвори пак материал за писане в тая посока. Миналата събота беше Черешова задушница. И понеже и двамата дядовци на Емил Попов са починали, раздавам винаги. Само че не по начина, по който го правят повечето хора, като пълнят торбички със солети, кроасани и вафли. Смятам, че като раздаваш, трябва да раздаваш такива неща, каквито човекът приживе е обичал да хапва и да пийва. Така и правя всяка година. Имам един възрастен съсед – на него давам. За да е видено, както казват възрастните хора. Та отивам в петък вечерта, малко след десет, в големия квартален маркет, който работи до 11, заставам на щанда с колбасите и помолвам момичето да ми нареже една луканка, която ми се видя по-мекичка, нали е за възрастен човек. Тросва ми се тя и казва: Не може, измих вече машината за рязане. Отговарям й благо: Чудесно, тъкмо ще ми я нарежете на почистена машина. Отсече втори път, още по-категорично: Не може. Че можеше, можех да й покажа много бързо. Не ми се искаше обаче да влизам в подобни скандали и разправии и работата да бъде свършена по този начин, като се има предвид поводът. Мислех да отида на следващия ден при управителя и да му обърна внимание на факта, че щом в работното време е отбелязано 11, това означава, че до 11 се работи с клиенти и се предлагат всички услуги – да го обясни на персонала. После Емил Попов се сети, че на вратата на магазина постоянно виси табела, че търсят персонал, и прецених, че няма смисъл. Непривлекателна е работата в големите търговски обекти, а за тоя съм чувал, че е и ниско заплатена и трудно намират желаещи. А не може да накараш един продавач, даже и в тая безработица, да си свърши работата, когато той е наясно, че на практика е почти незаменим.

Малките магазинчета

Като всеки съвременен човек и на Емил Попов свободното време му е дефицит. Затова гледам да спестявам време по всякакъв начин. Поради тая причина винаги съм предпочитал да пазарувам в големи магазини, откъдето може наведнъж да закупиш всичко – като се започне от козметика, мине се през плодове и зеленчуци и се стигне до домашни потреби. И обикновено го правя в късните часове, когато няма много хора, не чакаш на дълги опашки пред касата и съвсем обяснимо продавачките по щандовете ти обръщат много по-голямо внимание. Пък и някаква романтика намирам в това късно пазаруване – но за романтиката друг път. Днес ще ви разкажа как преоткрих чара на пазаруване от малките, специализирани магазинчета. Преди няколко дни се отбих в едно квартално магазинче, което много пъти до тоя момент бях подминавал - специализирано в продажбата на млечни продукти – кисело мляко, сирена, кашкавали, извари и др. подобни. Първото, което ми направи впечатление, беше, че разнообразието от сирена и кашкавали е в пъти по-голямо от това на специализирания щанд за тези продукти в магазина, от който обикновено пазарувам. Второ, продавачката, която определено си разбираше от работата, най-подробно ми обясни характеристиките, пък и вкусовите особености на различните сирена – където думите не помагаха, ми отчупваше по някое ъгълче от бучките със сирене да пробвам. Такова нещо в голям магазин, даже и късно вечерта, когато е спокойно, няма как да ти се случи. Тръгнах си с няколко кесийки с различни сирена. И с ясното съзнание, че времето на големите магазини, поне що се отнася до сирената, при Емил Попов отмина.