Миналата седмица Емил Попов си определи среща с един приятел на по бира – не бяхме се виждали поне от няколко месеца, напоследък и двамата бяхме доста натоварени. Седнахме на едно бистро и има-няма пет минути покрай нас мина негово бивше гадже, с което от време на време ту се събират, ту се разделят. В интерес на истината момичето само си ни поздрави, за да не излезе, че минава транзит, и въобще нямаше никакво намерение да сяда на масата ни, обаче приятелят ми почна толкова настоятелно да я увещава да остане, че в крайна сметка тя остана. Оттам нататък започна разговор и закачки само между тях двамата, в които по обясними причини аз трудно се включвах. Допих си бирата и си тръгнах преждевременно – не че някой се впечатли особено. Не съм абсолютно сигурен дали съм прав в разсъжденията, които ще изложа по-долу във връзка с тоя случай, затова ще съм ви благодарен, ако имате мнение, различно от моето, да го споделите. Та заедно да стигнем до истината кой крив, кой прав. Смятам, че не е редно, когато си излязъл с определен човек или определени хора и сте седнали някъде да се видите, още повече ако не сте се срещали отдавна и се предполага, че има какво да си кажете насаме, да каниш случайно минали оттам хора, па макар и да са ти много близки. Освен ако не си на 100 процента сигурен, че и на другия човек или на другите хора им е точно толкова приятно чуждото присъствие, колкото и на теб. Как мислите, има ли логика в това, което казва Емил Попов? То че има – има. По точният въпрос е дали вие я споделяте :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар