Светослав Кантарджиев – мъж с твърда позиция по въпроса за културно наследство

Хич не обичам нещата да не са както трябва, да са недоизмислени, да изглежда, че привидно за тях са положени много усилия, а на практика да „издишат“. Нещо такова се получава и с инициираните преди време промени в НК (Наказателния кодекс), отнасящи се до културните ценности. Помните ли колко се шумя за това тогава? Аз помня! Не че имам нещо против каквито и да било промени в която и да било сфера, стига да са към по-добро, разбираеми, недвусмислени, ясни, точни и категорични. Май искам твърде много?

Тогава Светослав Кантарджиев нададе глас и изяви ясна позиция, като истински мъж, като човек от народа, който го е грижа за обикновения българин. Мнението му бе категорично против, защото тези промени автоматично правят обикновения гражданин престъпник, понякога дори и без негово знание. Какво имам предвид? Ами предвиждаше се да се декларират вещи по-стари от 50 години, ако имат културна стойност, но не беше достатъчно ясно кои попадат под това определение. Какво правим, ако в мазето на старата къща на родителите ви е останал старинен предмет от времето на техните родители? Никой не помни, че е там, обаче вас ви грози 4 години затвор... Хубава работа – както си седите мирно и тихо, извършвате престъпление.

Сега нещата поотшумяха, пооталожиха се, но работата е там, че когато се мисли нещо, то трябва да се доизмисли. Аз като ходя на работа не си тръгвам по средата на работния ден и довършвам нещата докрай, преди да предам свършеното на по-висша инстанция.

Препоръчвам да гледате тази комедия

Преди няколко дни попаднах на този филм случайно. Наминах покрай едни приятели, при които се отбивам от време на време. Бяха си пуснали да гледат тази комедия и покрай тях и аз се загледах. На английски името на филма е Family weekend, а на български го превеждат като Семеен уикенд. В интерес на истината не забелязах някой известен актьор, за когото да кажа, че е звездата на продукцията, което поне за мен е положително. Не ми харесва, когато целият интерес пада върху един човек, а заслугите на останалите остават настрани.

Препоръчвам ви да го гледате, ако сте фен на комедиите. Може да си го пуснете да го гледате сами, в компанията на вашето семейство, при приятелско събиране или просто ако се чудите какво да гледате. Това е неангажиращ филм, който със сигурност ще ви разсмее и разсее поне за час-два ;)

Усещате ли да ви държат настрани?

Нека си признаем истината. Всеки от нас има нещо, които му е интересно и на което отделя по-голямата част от времето си. Мой приятел например е страшно запален по планинското колоездене и прекарва почти цялото си време извън работа във въртене на педалите из горите и спускане по стръмни планински пътечки. Знаете ли какво е хубавото при него? Зависи само от себе си. Сам усъвършенства уменията си и никой не му се бърка за каквото и да е.

Звучи добре, нали? Но не винаги е добре да си в позиция, от която да доказваш, че и сам войнът е войн.

Ще ви дам друг пример, за да ви докажа, че понякога е хубаво да сте част от екип. Даже е за предпочитане, стига да не допускате да ви държат настрани и ако искате да се развивате, разбира се. В противен случай ще тъпчете на едно място постоянно. Затова нека ви разкажа историята на моя познат, за когото споменах. Лятото завърши бакалавърска степен по "Финанси" и в момента следва магистратура също с икономическа насоченост. Междувременно започна стаж в една банка с идеята малко по малко да си устройва живота, но да ви кажа честно - никак не е доволен от условията в банката. Парите са малко, работата е целодневна и почти през цялото време си клати краката, защото не знае с какво да се занимава. И това се случва не защото няма достатъчно работа в компанията или защото той е некомпетентен и няма да се справи, а защото него в частност го държат настрани от случващото се във фирмата. Стажантите никога не са били на почит, където и да е, но това не би трябвало да спре нито един млад човек да се стреми към успеха, нали? В ситуация като неговата човек трябва да бъде малко па-нахален, да се бута напред и да задава въпроси. Държат ли те настрана, няма да попаднеш в центъра на информационния поток, а ще си накъде към периферията му. Колкото повече знаеш, толкова по-ценен си като кадър, а няма как да бъдеш информиран, ако те държат настрани.

Затова, препоръчва на всеки, който чете настоящия текст, да бъде малко по-любознателен, да пита повече, да иска да узнае още нещо как се прави. Никога не вреди да сте една крачка пред другите, а това не става от само себе си. Усетите ли, че ви държат настрани, предприемете нещо по въпроса.