Хич не обичам нещата да не са както трябва, да са недоизмислени, да изглежда, че привидно за тях са положени много усилия, а на практика да „издишат“. Нещо такова се получава и с инициираните преди време промени в НК (Наказателния кодекс), отнасящи се до културните ценности. Помните ли колко се шумя за това тогава? Аз помня! Не че имам нещо против каквито и да било промени в която и да било сфера, стига да са към по-добро, разбираеми, недвусмислени, ясни, точни и категорични. Май искам твърде много?
Тогава Светослав Кантарджиев нададе глас и изяви ясна позиция, като истински мъж, като човек от народа, който го е грижа за обикновения българин. Мнението му бе категорично против, защото тези промени автоматично правят обикновения гражданин престъпник, понякога дори и без негово знание. Какво имам предвид? Ами предвиждаше се да се декларират вещи по-стари от 50 години, ако имат културна стойност, но не беше достатъчно ясно кои попадат под това определение. Какво правим, ако в мазето на старата къща на родителите ви е останал старинен предмет от времето на техните родители? Никой не помни, че е там, обаче вас ви грози 4 години затвор... Хубава работа – както си седите мирно и тихо, извършвате престъпление.
Сега нещата поотшумяха, пооталожиха се, но работата е там, че когато се мисли нещо, то трябва да се доизмисли. Аз като ходя на работа не си тръгвам по средата на работния ден и довършвам нещата докрай, преди да предам свършеното на по-висша инстанция.
Няма коментари:
Публикуване на коментар