Безсмъртните реплики от старите филми

Старото българско кино блести от мъдрости. Бисерите му се оказват непреходни във времето, защото, макар и с дистанцията от 30 или 40 години, те остават така актуални, сякаш са поднесени едва вчера по някакъв повод.

Но това е то добрият сценарии. Ако отделите време и погледате старо кино, ще се удивите какви филми са се правели тогава. Далеч не са американски тип - с големи бюджети, каскади и много специални ефекти. Няма ги и патриотичните сцени, геройските финали и развятото знаме. Родните филми обаче са много по-запомящи се, земни и наситени с хумор, но който биха завидели и най-добрите продукции отвъд океана.

Извадил съм няколко от любимите ми, за да ви усмихвам, всеки път, когато четете този пост.

• Ау, ти знаеш ли, че имаш страшни очи! (Дами канят, 1980)
• Вземи ме, лодкарьо, на своята ладия лека! (Дами канят, 1980)
• Ей, голям човек е дакелът! (Топло, 1978)
• Аз например може да не съм прав, но кюфтетата без лук не го одобрявам! (Вилна зона, 1975)
• Паднал й бил гласът! Ами, че наведи се да си го вземеш! (Оркестър без име, 1982)
• Ти какво си мислиш, ма? И ние пушим цигари Кент и ядем бонбонки Тик-Так! (Оркестър без име, 1982)
• Абе, Гоше, ще оглушеем с това твоето думкане, бе! Здравето ми взе! Ти мани мене, ами кокошките спряха да снасят. При 20 кокошки, яйца от пазара купувам! Аз и на война съм бил, ама такова чудо! Бомбандират, бомбандират, по спрат. Какво беше това чудо, какво беше това изкуство? (Оркестър без име, 1982)
• - Ама и между софиянците имало големи серсеми! - Има. Големи серсеми. То повечето сме от селата, ама има. (Баш-майстора на море, 1983)
• Парите са тор, от която изникват красиви цветя. (Опасен чар, 1984)
• Не, дарлинг, ти си трезва като малко пухкаво пингвинче. (Опасен чар, 1984)
• То от кино не се забременява! (Вчера, 1988)
• Не съм казвал, но пак повтарям... (Вчера, 1988)

Алфа мъжът - какви качества да има

В природата винаги има един алфа мъжкар, който останалите следват. На практика той е "най" във всичко. А как би изглеждал съвременният алфа мъж в едно човешко общество? Замисляли ли сте се? Аз имам някакви догадки, които реших да споделя с вас днес.

Съвременният архитип на алфа мъжкаря не се стреми към лесното, него трудности не го плашат. Той работи упорито, за да постигне това, което си е наумил. Готов е да се труди, не бяга от отговорност, идеен е. В борбата с живота алфа-та възмъжава и става по-силен и устойчив. Докато другите правят селфита на мускулите си пред огледалото, той работи за умствено израстване.

Алфа мъжът гледа реално на живота, той не хвърчи в облаците, а е здраво стъпил на земята. Възприемайки светът такъв, какъвто е, той вижда възможностите за развитие, за успех, за кариерно и личностно израстване. Той се ръководи от достойни за уважение принципи и продължава напред дори когато там не вижда светлина.

Алфа мъжкарят не се спира пред пречки. Успехът не е въпрос на дарба, а на постоянство. Ако искаш да вървиш напред, няма да позволиш трудностите да попречат на възхода ти, няма да се откажеш. Няма и да си намираш оправдания защо нещата не вървят, това никак не е мъжко, а ще търсиш решения, нови гледни точки и подходи. Битката все още не е свършила все пак.

Алфа архитипът е сърдечен и загрижен, но никога слаб и мекушав. Той не изпитва съжаление към хората, а по-скоро би им показал как да се измъкнат от неприятната ситуация, в която са попаднали. Следват го заради добрия пример, които дава, а не защото така им налага. Той е човек на делата, а не на празните думи.

За гладката реч и бързото мислене

Наскоро разговарях с приятел на приятел, чийто стил на говорене ми направи впечатление. Ето защо тази история има честта да попадне в днешния блог пост. С въпросния човек не се познавахме отпреди, но той реши, че е редно да ми разкаже за себе си. В около десетина минути побра цялата история на живота си, както и плановете му за бъдещето. Звучеше като заучена реч, макар че не беше такава, мисълта вървеше гладко, без запъване и в хронологичен ред. 

Бяха отсети най-важните събития и всичко беше достатъчно подробно, за да разбереш какъв е човекът отсреща. Аз изрично го попитах дали сега за пръв път разказва тази история и той ми потвърди. За човек, който списва блог и има нужда да си събере мислите преди поредния пости, това ми изглеждаше твърде интересно. Все едно момчето четеше отнякъде. Евала на такива хора, които могат да се изразяват добре, стегнато и по същество от раз.

На мен например би ми трябвало време да помисля, да идентифицирам най-важното, да го подредя правилно и да го побера в 10-минутен разказ за живота на Емил и неговите бъдещи планове. Преди това най-вероятно бих нахвърлил нещата предварително на хартия, преди да започна да говоря. Ако сега трябва да го направя просто така от нищото, ще смъмря нещо, ще има много ъ-та и паузи. Не ме гледайте сега колко добре пиша тук :) 

Тази дарба или както бихте го нарекли не знам дали може да се придобие или е нещо вродено, но ако може, бих искал да знам как. Някой има ли пред/по/ложения?