Безсмъртните реплики от старите филми

Старото българско кино блести от мъдрости. Бисерите му се оказват непреходни във времето, защото, макар и с дистанцията от 30 или 40 години, те остават така актуални, сякаш са поднесени едва вчера по някакъв повод.

Но това е то добрият сценарии. Ако отделите време и погледате старо кино, ще се удивите какви филми са се правели тогава. Далеч не са американски тип - с големи бюджети, каскади и много специални ефекти. Няма ги и патриотичните сцени, геройските финали и развятото знаме. Родните филми обаче са много по-запомящи се, земни и наситени с хумор, но който биха завидели и най-добрите продукции отвъд океана.

Извадил съм няколко от любимите ми, за да ви усмихвам, всеки път, когато четете този пост.

• Ау, ти знаеш ли, че имаш страшни очи! (Дами канят, 1980)
• Вземи ме, лодкарьо, на своята ладия лека! (Дами канят, 1980)
• Ей, голям човек е дакелът! (Топло, 1978)
• Аз например може да не съм прав, но кюфтетата без лук не го одобрявам! (Вилна зона, 1975)
• Паднал й бил гласът! Ами, че наведи се да си го вземеш! (Оркестър без име, 1982)
• Ти какво си мислиш, ма? И ние пушим цигари Кент и ядем бонбонки Тик-Так! (Оркестър без име, 1982)
• Абе, Гоше, ще оглушеем с това твоето думкане, бе! Здравето ми взе! Ти мани мене, ами кокошките спряха да снасят. При 20 кокошки, яйца от пазара купувам! Аз и на война съм бил, ама такова чудо! Бомбандират, бомбандират, по спрат. Какво беше това чудо, какво беше това изкуство? (Оркестър без име, 1982)
• - Ама и между софиянците имало големи серсеми! - Има. Големи серсеми. То повечето сме от селата, ама има. (Баш-майстора на море, 1983)
• Парите са тор, от която изникват красиви цветя. (Опасен чар, 1984)
• Не, дарлинг, ти си трезва като малко пухкаво пингвинче. (Опасен чар, 1984)
• То от кино не се забременява! (Вчера, 1988)
• Не съм казвал, но пак повтарям... (Вчера, 1988)