За гладката реч и бързото мислене

Наскоро разговарях с приятел на приятел, чийто стил на говорене ми направи впечатление. Ето защо тази история има честта да попадне в днешния блог пост. С въпросния човек не се познавахме отпреди, но той реши, че е редно да ми разкаже за себе си. В около десетина минути побра цялата история на живота си, както и плановете му за бъдещето. Звучеше като заучена реч, макар че не беше такава, мисълта вървеше гладко, без запъване и в хронологичен ред. 

Бяха отсети най-важните събития и всичко беше достатъчно подробно, за да разбереш какъв е човекът отсреща. Аз изрично го попитах дали сега за пръв път разказва тази история и той ми потвърди. За човек, който списва блог и има нужда да си събере мислите преди поредния пости, това ми изглеждаше твърде интересно. Все едно момчето четеше отнякъде. Евала на такива хора, които могат да се изразяват добре, стегнато и по същество от раз.

На мен например би ми трябвало време да помисля, да идентифицирам най-важното, да го подредя правилно и да го побера в 10-минутен разказ за живота на Емил и неговите бъдещи планове. Преди това най-вероятно бих нахвърлил нещата предварително на хартия, преди да започна да говоря. Ако сега трябва да го направя просто така от нищото, ще смъмря нещо, ще има много ъ-та и паузи. Не ме гледайте сега колко добре пиша тук :) 

Тази дарба или както бихте го нарекли не знам дали може да се придобие или е нещо вродено, но ако може, бих искал да знам как. Някой има ли пред/по/ложения?