Бъдете продуктивни през целия ден

Трудно е докато сте на работа да сте продуктивни през целия ден. Нормално е в края на работния ден мозъкът ви да се чувства изморен и да отказва. Намерил съм един YouTube видео с полезни съвети по темата – не съм ги изпробвал още, но ми звучат логично. Нека ги разгледаме заедно.

1. Трябва да се упражнявате сутрин в рамките на 7 минути. Аргументът е, че това хем няма да ви коства много време, хем ще ви ободри преди работа.

2. Правете си фрешове сутрин. Те за здравословни и стават по-бързо от приготвянето на закуска.

3. Приоритизирайте. Това значи да си изберете 3 приоритета/цели за деня, които трябва да достигнете. Като ги постигнете, ще се чувствате като победител.

4. Обвържете списъците със задачи с конкретен период от време. За всяка дейност задайте време и прибавете още 33% за всеки случай.

5. След обедната почивка направете разбор на това, което сте направили дотук, в рамките на 15 мин. Определете докъде сте стигнали с горния списък и какво остава да направите.

Истината е, че

Има всеобщи истини, които като че ли постоянно забравяме. Това са онези неща, които уж по дифолт знаем, че са така, но не им обръщаме достатъчно внимание и ги подминаваме с лекота. Може и да са уроци, които вече сме научили, но сме забравили. Когато някой ни ги напомни, се сещаме за тези истини като нещо твърде логично, но иначе не се замисляме специално за тях.

Грешките са нещо, което ни придружава през целия ни живот. Колкото и да не ни се иска, това е така и е от онези неприятни истини, които важат за всички. Не трябва да се упрекваме твърде силно, когато грешим, защото в крайна сметка това се случва на всеки и ни е заложено. Успехът също е придружен от провали, но те са нужни, за да стигнеш до победата по такъв начин, че наистина да я оцениш. Ако те е страх от провал, може да изпуснеш и успеха. Понякога нещата трябва да се пообъркат, преди да се наредят по правилния начин.

Да говориш за нещо и да го направиш са две различни неща. Предполагам сте срещали хора, които споделят големите си бъдещи творчески планове и накрая всичко си остава само на думи. Колкото и да си говориш, най-важни са делата ти. Безцелното говорене в конкретната ситуация е просто начин да се големееш пред останалите и не струва нищо без да е приложено на практика.

Научи се да прощаваш без да си получил словесно извинение. Ако държиш обида за отминали неща, помрачаваш утрешното си щастие. Така и чувството, че си вечна жертва на някакви лоши хора, ще отпадне. Прости им, за да не ти тежи на теб. Те, предполагам, че не се упрекват за поведението си, докато ти си този, който се чувства зле.

Не е работа на останалите да те харесват, първо ти трябва да харесаш себе си. Дръж се добре с тях, но още повече цени себе си. Не гледай на себе си през очите на враговете си, защото така ще започнеш да се подценяваш. Намери силните си страни и се фокусирай върху тях – способен си на много повече неща, отколкото си мислиш.

Ти не си това, което притежаваш. Вещите не правят човека и всъщност се нуждаем от много по-малко такива. И въпреки че светът залага на материалното, ти бъди различен и определяй собствената си стойност по това, което си ти самият, а не това, което имаш.

За "онези" съседи

Наскоро един приятел ми разказа за новите си съседи. По негови думи били от онзи неразбрания тип хора, всеки се е срещал с тях поне веднъж в живота. Живеят с нравите от едно време, въпреки че са млади, отказват да приемат модерното и да общуват по цивилизован начин. Те са правите, а всички останали грешат. Дано съм описал картинката както трябва.

Знаете, че вече съществува "Закон за управление на етажната собственост" и всички решения, засягащи общите пространства и фасадите на сградите, трябва да се взимат единодушно от живущите там. Преди 2-3 години приятелят ми се нанесе в малка четириетажна кооперация, всичките му съседи са млади хора. Помня колко трудно му беше да избере подходящото жилище, което да отговаря на изискванията му. Освен цената, естествено, другите две важни неща бяха да не бъде в комплекс със стотици апартаменти наоколо, защото там щеше е много шумно, и да е в свестен квартал.

Той обаче не беше се замислял по въпроса със съседите доскоро. Беше първият нанесъл се в апартамента си от цялата кооперация и много дълго време на етажа нямаше други съседи. Стана и домоуправител и се опитваше всичко да бъде по правилата, решения да се вземат с гласуване и т.н. Доста старателно я вършеше тази работа, беше добър арбитър, не взимаше ничия страна.

Тогава се появи въпросният съсед и то точно срещу неговата врата. Той не признаваше решенията на домсъветите, които се провеждаха – никой нямало да му казва какво може и какво не може да прави със собственото си жилище. Така е било преди време, но сега вече си има правила. За пример мога да дам външните бели щори на фасадната страна на сградата – за тях трябва се иска разрешение, т.е. да се гласува кой е съгласен и кой не. Съседът си сложил такива дори след като домсъветът не ги е одобрил. Тази искра развалила дисциплината в цялата кооперация и останалите съседи също започнали да остъкляват тераси, да слагат външни щори, без да се съгласуват с останалите, та дори и да хвърлят фасове по стълбите.

Сега кооперацията, в която живее моят приятел, малко е заприличала на панелните блокове от едно време, всяка тераса си има собствен стил. Той точно затова не искаше да живее в панелка, но уви...