Мъжете към жените

Днес засягам вечната тема на неразбирателство между мъжете и жените. Даже малко ме е страх да я започна :). Питам се как две толкова различни създания на природата могат да достигнат до някаква хармония. И все пак това се случва по-често, отколкото логиката може да допусне, нали?

Жените, като се съберат, обичат да човъркат в мозъка на мъжете, да го анализират в дълбочина, да чоплят, да изказват теории... Природа, какво да се прави. Вместо да се мъчат да ни разберат, аз доброволно искам да им дам информация "от кухнята".

Знаем, че жените са големи приказливки. Цял ден са говорили на работа и се чудя как им остават сили да говорят и след като се приберат. Ние, мъжете, обичаме да си помълчим след края на работния ден. Дайте ни малко пространство за отдих и не се сърдете, когато не ви слушаме и не се включваме в разговора. Не е лично, след час ще ви обърнем внимание, сега просто искаме малко тишина.

Нашата памет е малко къса, не помним разни съществени неща от вашето детство, които сте ни казала преди половин година. И по-скорошни събития може да ни убягват. Не знам защо се получава така, може пак докато сте говорили, сме решили да се абстрахираме и не сме чули важното нещо. Моля ви, не ни се обиждайте, ние все пак ви ценим и ще ви го покажем с мил жест, когато най-малко очаквате, за да ви се реваншираме.

Когато сме заети и особено когато изглеждаме много замислени, докато майсторим нещо, по-добре не ни давайте акъл. Така ни разконцентрирате, а и ние искаме сами да се справим със ситуацията. Нашето решение винаги е най-добро, не се съмнявайте в способностите ни като ни давате свои предложения.

Дадох ви някои подсказки за най-често срещаните, според мен, ситуации в съвместните ни отношения. Обясних как стоят нещата, надявам се заинтересованата страна да извлече ползи за себе си :).