Емил Попов - За или против бакшишите

До залата за фитнес, която Емил Попов посещава, има малко фризьорско салонче. Ходя там от много години – цените са малко по-високи, отколкото на други места, но пък фризьорката наистина работи много добре и е много приятно момиче. Заведох наскоро и един приятел, той също остана много доволен, даже накрая й остави бакшиш. Аз му споделих, че за толкова години, въпреки че оценявам качествената й работа, никога не съм й оставял бакшиш, и завързахме с него един спор за това, трябва ли да се оставят бакшиши и кога, или не винаги това е задължително. Той категорично е на мнение, че щом си доволен от услугите на някого, задължително трябва да покажеш това, като оставиш бакшиш – без значение дали човекът работи за себе си, или е нает на работа. И аз не съм противник на бакшишите, но смятам, че трябва да се подхожда по-диференцирано - има значение дали човекът, на когото оставяш бакшиш, работи за себе си, или пък е нает работник. Смятам, че когато човек работи за себе си, не е необходимо да му оставяш бакшиш, защото няма по-голяма оценка, благодарност и поощрение за качествено положения му труд от това, че години наред ти си редовен клиент.  Смятам, че хората, които работят за себе си, сами оценяват труда си с цените  на услугите си и не трябва да бъдат стимулирани допълнително. Иначе – да, работещите в сферата на услугите като Емил Попов, които са на заплата, трябва да се поощряват по този начин. Със сигурност действа благотворно – и на двете страни. Даващият е доволен, че може да изрази благодарността си и да си осигури едно добро отношение и за в бъдеще, а получаващият – че усилията му са оценени.