Крадецът на книги - на хартия или екран?

Откакто се е появила телевизията и след нея киното има една вечна дилема, която върлува сред обществото. Когато имаш една и съща история, сътворена първо на хартия и след това пресъздадена на екран... кое избираш?

Признавам си, че аз съм пристрастен. Предпочитам хартия и мисля, че винаги ще я предпочитам. Спомням си, че едно време, когато излезе "Властелинът на пръстените", твърдо се противях да гледам филма, преди да прочета книгите. Отне ми доста време (все пак книгите общо са повече от 1000 стр.), но ги преборих и едва след това седнах пред екрана.

Нещо такова в момента ми се случва с "Крадецът на книги". Знам, че книгата не е много нова. У нас е издадена през 2010 г., но аз я прочетох съвсем наскоро. Естествено и по нея знаех, че е направен филм, но пак не исках да избързвам и да го гледам предварително.

Книгата между другото е наистина увлекателно четиво, което макар да е художествено, е образователно. Представя сериозна тема, а действитео се развива в едни от най-тежките за човечеството години. Все пак успява да представи историята по начин, на какъвто не бях попадал до момента. Много различно и нестандартно... но не искам да развалям удоволствието от изненадата за тези от вас, които не знаят кой е всъщност разказвачът на история на "Крадецът на книги".

Като заключение ще кажа следното. Книгата я препоръчвам като четиво, а филмът съм се настроил (нарочно) да гледам тези дни.