Вчера си направих малък експеримент. Застанах пред един реп на безопасно разстояние и наблюдавах. Хапвах баничка и наблюдавах какво ще се случи, колко хора ще се спрат и колко от тях действително ще си купят вестник. Да ви кажа честно резултатът не беше много обнадеждаващ. Оказа се, че се е качила осезаемо възрастовата граница на хората, които само хвърляха по едно око на вестниците, а дори не купуваха реално. Младите бързаха за някъде, говореха по телефоните си или просто гледаха нещо на малките екранчета ях, докато вървят.
Вестниците си оставаха непокътнати и почти непипнати. Имаше няколко оборотни, предназначени за разглеждане, но те пък бяха "прочетени" от повече пенсионери, отколкото хора действително си купиха вестник в рамките на целия ден. А нали знаете мисълта, че няма нищо по-старо от вчерашен вестник? Какво ли се случва с цялата тази непродадена продукция? Като се замисля колко хора работят в тази индустрия, колко усилия влагат, за да може днешния всекидневник да е по едно и също време достъпен във всички краища на България... чудя се има ли смисъл да го правят. Трудът им бива подминаван и не знам какъв катаклизъм трябва да се случи, за да се върне някогашната сила на вестниците у нас... Може би неизбежната им съдба е да останат просто мода от отминало време.
Няма коментари:
Публикуване на коментар