Да оставим проблемите зад гърба

Обзалагам се, че сте чували този съвет: Да оставим проблемите зад гърба си.

Трябва да призная, че ми харесва идеята зад думите. Аз самият съм стигнал до заключението, че не си струва да си тровим нервите с неща, които просто можем да загърбим. Има случаи, в които човек просто се нужда е от нов старт, ново презареждане или чисто и просто смяна на обстановката. Преустройване и поставяне началото на нов живот, накъде другаде и на чисто.

Имам една приятелка например. Момичето е младо и лятото завърши бакалавърското си образование. До такава степен обаче имаше нужда да се махна от всичко и всеки, че в един момент реши да замина на бригада във ферма в Англия, за да бере малини и къпини. Умно, образовано момиче, не повече от 55 кг. Как си я представяте да носи касетки с продукция и да работи на полето по цял ден?

Много се бях притеснел за нея, но след като наскоро се върна, вече съм по-спокоен. Варното е, че не остана много време там, но то й беше достатъчно, за да презареди. Имала е нужда от промяна, макар и толкова драстична в моите очи. Разбирам я, но все още ми се иска да не го беше правила точно по този начин.

Тя обаче е пример, че понякога всеки от нас има нужда да остави проблемите зад гърба си.

Крадецът на книги - на хартия или екран?

Откакто се е появила телевизията и след нея киното има една вечна дилема, която върлува сред обществото. Когато имаш една и съща история, сътворена първо на хартия и след това пресъздадена на екран... кое избираш?

Признавам си, че аз съм пристрастен. Предпочитам хартия и мисля, че винаги ще я предпочитам. Спомням си, че едно време, когато излезе "Властелинът на пръстените", твърдо се противях да гледам филма, преди да прочета книгите. Отне ми доста време (все пак книгите общо са повече от 1000 стр.), но ги преборих и едва след това седнах пред екрана.

Нещо такова в момента ми се случва с "Крадецът на книги". Знам, че книгата не е много нова. У нас е издадена през 2010 г., но аз я прочетох съвсем наскоро. Естествено и по нея знаех, че е направен филм, но пак не исках да избързвам и да го гледам предварително.

Книгата между другото е наистина увлекателно четиво, което макар да е художествено, е образователно. Представя сериозна тема, а действитео се развива в едни от най-тежките за човечеството години. Все пак успява да представи историята по начин, на какъвто не бях попадал до момента. Много различно и нестандартно... но не искам да развалям удоволствието от изненадата за тези от вас, които не знаят кой е всъщност разказвачът на история на "Крадецът на книги".

Като заключение ще кажа следното. Книгата я препоръчвам като четиво, а филмът съм се настроил (нарочно) да гледам тези дни.

Четем ли още вестници?

Не мога да не си задавам подобни въпроси... четем ли още вестници, използваме ли други източници на информация освен телевизията и всичко налично в Интернет пространството? Имам предположение, не съм убеден в него, но искам да знам.

Вчера си направих малък експеримент. Застанах пред един реп на безопасно разстояние и наблюдавах. Хапвах баничка и наблюдавах какво ще се случи, колко хора ще се спрат и колко от тях действително ще си купят вестник. Да ви кажа честно резултатът не беше много обнадеждаващ. Оказа се, че се е качила осезаемо възрастовата граница на хората, които само хвърляха по едно око на вестниците, а дори не купуваха реално. Младите бързаха за някъде, говореха по телефоните си или просто гледаха нещо на малките екранчета ях, докато вървят.

Вестниците си оставаха непокътнати и почти непипнати. Имаше няколко оборотни, предназначени за разглеждане, но те пък бяха "прочетени" от повече пенсионери, отколкото хора действително си купиха вестник в рамките на целия ден. А нали знаете мисълта, че няма нищо по-старо от вчерашен вестник? Какво ли се случва с цялата тази непродадена продукция? Като се замисля колко хора работят в тази индустрия, колко усилия влагат, за да може днешния всекидневник да е по едно и също време достъпен във всички краища на България... чудя се има ли смисъл да го правят. Трудът им бива подминаван и не знам какъв катаклизъм трябва да се случи, за да се върне някогашната сила на вестниците у нас... Може би неизбежната им съдба е да останат просто мода от отминало време.