Помислете и за себе си

Екзистенциалният въпрос за щастието ни мъчи с отговора си от хилядолетия. Може би защото при всеки е строго индивидуално какво го прави щастлив. Но пък има и някои универсални истини, които, ако приемем, биха ни доближили до това чувство. Такива са нещата, който трябва да преустановим, защото те ни пречат по пътя към преследване на щастието.

Не мога да си представя някой да е щастлив, небъдейки себе си. Нали знаете, че на първо място човек трябва да обича себе си, иначе всичко останало се обезсмисля. Да поддържаш някакъв образ, който сам си си наложил и не отговаря на действителността, трябва да е доста трудоемко и психически изтощаващо. Толкова по-лесно е да си себе си. Не си мислете, че това значи образът ти да е статичен, тъй като с натрупване на житейски опит ти се променяш вътрешно. След време ти пак ще си себе, по-усъвършенстваното ти аз ще застъпи, но ще си го постигнал по естествен начин, понеже си си поставил за цел посоката, в която искаш да се движиш.

Не бъдете толкова критични към себе си. Вярно е, че винаги ще има хора, които знаят и могат повече от вас. Не ги използвайте като оправдание да се подценявате. Все пак всеки експерт някога е бил начинаещ. Вие още вървите по пътеката и се учите. Мислете си как сте по-напреднали в знанията и опита си, отколкото сте били в началото. Трябва да го усещате, затова продължавайте напред.

Спрете да общуване с хора, които ви карат да се чувствате неспособен на нищо, т.е. такива, които гласно ви подценяват. Те могат да ви накарат да бъдете несигурни в себе си, да ви внушат, че не ставате за нищо, да ви смачкат до такава степен, че вие сами да повярвате на техните твърдения за вас. Ето защо просто трябва да се отскубнете и да се държите настрана от такива негативни влияния.

Пътят към щастието, зависи от това как възприемате себе си. Това е началната точка и затова не трябва да се оставяте вашето или чуждото негативно мислене да ви обгърне. Нагласете се положително първо към себе си.

Дали ще си добър баща?

На каква възраст, според вас, мъжете осъзнават, че искат да създадат семейство? Може би някъде между 25 и 30 години? Някъде тогава е и времето те да се превърнат за първи път в бащи. Това, естествено, е значителна стъпка, която променя курса на живота на един млад мъж. Въпреки че никога няма да си признаят, и на мъжете им минава през ума мисълта дали ще са добри татковци. Сещам се за няколко критерия, които допринасят за това един човек да бъде и добър баща в последствие.

Добрият родител е грижовният родител. Ако по природата мъжът е грижовен, то може да кажем, че той ще бъде и добър баща за децата си. До определена възраст те няма да могат сами да се грижат за себе си в пълния смисъл на думата и ще имат нужда родителите им да го правят вместо тях. Ако мъжът умее да поставя чуждите нужди пред собствените си, то бащинството няма да му е проблем.

Ако се гласите да ставате баща, трябва да знаете, че за децата си вие ще сте пример за подражание. От родителите си те се учат как се живее живота и е ваша отговорност да му задавате позитивен тон, който вие самите следвате. Думите и делата ви не трябва да си противоречат. Ако осъзнавате това, значи сте стъпка пред от останалите.

Да си родител е може би най-големият тест на търпението. Малките деца не са разсъдливи, вършат нещата бавно и задават много въпроси. Това на моменти може да ви изкара извън нерви, но не си позволявайте да избухвате. Контролирайте негативната си емоция в името на детето. Ако по принцип сте добър в това, то може да считате, че по този критерий ще бъдете добър баща.

Какво да не правите в социалните мрежи?

Социалните мрежи са се сраснали с живота ни толкова много, че едва ли си представяме време, в което няма да съществуват вече. И тъй като те са част от нас и ние част от тях, много трябва да внимаваме как се държим в това онлайн пространство. Като пример в подкрепа на това твърдение мога да дам ситуация, в която шефът ви е приятел във Фейсбук – тогава или трябва да внимавате какво поствате или да настроите неподходящите за бизнес средите постове да не се виждат от него. 

Не че във Фейсбук има официален етикет на общуване, но има неща, които останалите просто не искат да виждат, като например негативните постове. Ето защо избягвайте да публикувате, когато сте ядосани или разстроени. Всички знаем, че като споделим една такава емоция, ни олеква, но отстрани, за читателя, тя си остава негативна, а никой не обича да бъде заливан с негатив. Моят съвет е да не показвате слабостите си по такъв начин в социалните мрежи. Дръжте гарда високо, каквото и да става.

Знаем, че в социалните мрежи хората не се стремят много-много да спазват правопис и пунктуация, но колко по-интелигентно би изглеждал един правилно написан пост, нали? Елементарните грешки веднага се забелязват от хората със зорко око. Това най-много се отнася за бизнес страници и обществените личности с редица последователи, където все пак трябва да се поддържа определен имидж.

Всички изображения са обект на "Закона за авторски право", затова, когато ги публикувате, трябва да посочвате източник. Същото важи и за цитати от книги, които най-малкото трябва да се поставят в кавички.