Да пишеш, когато няма за какво да пишеш

Скъпи мои читатели, от всички години, през които сме заедно, мисля, че за първи път изпадам в творческа криза. За мое огромно съжаление тя не е работна, а по-скоро е насочена тук, в блога. Имам няколко вътрешни терзания, които искам да споделя с вас с надеждата, че те ще отприщят нова вълна на вдъхновение.

Не ми се иска да обвинявам времената или начина ни на живот напоследък, но усещам, че ми липсват атрактивни теми, които да проучвам и да ви ги предавам през моя светоглед. А това много ми тежи. През последните месеци усещам, че статиите, които качвам, не са толкова забавни и не носят заряда, който ми се иска.

Днешният материал пак за съжаление няма да има мотивиращи слова за това как се връща вдъхновението и творчеството. Все още не съм преминал през този период, но се надявам съвсем скоро да се случи. Просто няма да се отказвам и мисля, че това ще е ключовото.

Въпреки цялата блогова криза, ще се опитам всеки месец или през месец да поддържам темпото си на писане. Няма да спра, защото не мисля, че съм достигнал и лимита от думите си, които мога да ви споделя. Не вярвам и в теорията, че трябва да излезеш за кратко извън това, което правиш, за да го видиш по нов начин. Не, трябва да останеш и да продължиш, колкото и да е трудно – така е в живота.

Затова ви заявявам, че аз съм тук и ако не от декември, то от следващата година очаквайте нови, забавни и готини текстове. А ако има нещо, за което ви се чете повече, то със сигурност може да ми пишете и да ви зарадвам с текст, посветен или вдъхновен от вас.

Моля, не ме кръщавай така

Избор за име на дете – това може би една от първите трудни задачи на мама и тати. Врява се, че мъничето взима от енергията и начина, по който го наричат. Затова е важно и да се избере подходящо име, което хем да подхожда на новороденото, хем да е благозвучно, хем да има смисъл. Тук някои родители имат изискване да е мултикултурно и да се произнася лесно от други националност, защото, нали знаете, може да отиде в чужбина.

В България бумът на невероятни имена идва с демокрацията. Именно тогава хората получават правото да експериментират и да кръщават децата си с източни имена. Избират обаче такива, които са им познати от сериалите – Брук, Ричард, Грег, Грегъри, Рейчъл. Но замислете се как звучат с фамилии като Карагьозов, Бухалов, Секулов – абсолютно нелепо. 

Трябва да отбележа, че и в нашата родина и по времето на социализма са давали не малко странни и дори комични имена. Например имам познати, които се наричат Гълъб, Лемонка, Трендафилка, Връбка, Паун, Райчо, Дойчин, Цецка, Нинка и всякакви такива умалителни. Към днешна дата названието им е покъртително.

Историята знае и много примери, но и не малко са изцепките на редица известни личности в чужбина. Дъщерята на Гуинет Полтроу е Apple – Ябълка. Децата на Ким Кардашиян и Кание Уест са North- Север, Saint – Светец, Psalm – Псалм и Chicago на едноименния град. Може би тази тенденция стартира от Виктория и Дейвид Бекъм, които кръстиха Бруклин, Круз, Роме и Харпър.

Още няколко примера са от актьорското семейство Джейсън Лий и Бет Риийсграф и синът им Пилот Инспектор. Марая Кери и Ник Канън дават на детето си името Мароко, въпреки че не са свързани по никакъв начин със страната. И накрая завършвам с любимата ми шега по реален случай - Тони Бракстън и Кери Люис толкова много обичат джинсите, че кръщават децата си Дизел и Деним.

Ето така се прави детокс

В началото на летния сезон профилите ми в социалните мрежи са непрестанно атакувани от един тип реклами. Това са тези за отслабване и детоксикация на тялото. Не съм особен фен на чайове, които са с хубави билки, но на нереалистично и неоправдано високи цени. За мен има два успешни, лесни и безплатни начина за пречистване на тялото.

Не съм специалист и затова не мога да твърдя съвсем, че това са единствените методи за детокс. Но при мен и за моето тяло те са доказани. Споделям ги, защото са естествени и могат да ви помогнат, като със сигурност няма да навредят.

Много от здравословните проблеми на човек се появяват от недоспиване в комбинация със стрес. Затова, за да се премахне напрежението, е необходим сън. Може би сте забравили този факт, но един от най-добрите начини за естествено премахване на токсините от тялото е при покой и заспиване. Така че опитайте се да си подарите здравословен сън от поне 6 до 8 часа всяка вечер, като си лягайте в един и същ часови диапазон.

Следващият много прост метод за детокс е хидратацията. Ясно е, че ние хората сме голям процент вода и съответно тази течност поддържа органите и клетките ни. Когато водата в тялото е достатъчно, всичко функционира отлично и по този начин няма как да се задържат вредни елементи. Чрез прием на вода от поне 1,3 л на ден, тялото се превръща в добре смазана машина.

И това е, скъпи читатели, моята тайна за пречистване на организма. Много е лесно, не коства усилия, а резултатите се забелязват много бързо.

Да живееш най на север

Повечето хора, които познавам, не обичат зимата. Може би това се дължи на факта, че ние имаме четири сезона и най-студеният е най-недолюбван – нормално е. Но попаднах на статия за това да живееш на най-северната част и се замислих дали и как бих издържал. А вие?

Градчето или по-точно населеното място се нарича Алерт. То се намира в Канада и е най-северната точка, заселена с хора. През годините местното население се е поддържало от около 270 души. То не включва туристите, които колкото и да не ви се вярва, има. Днес обаче статистиката не е толкова позитивна и са останали едва около 60-70 човека. 

Някои от вас може да си помислят, че това се дължи на климата. Температурите през най-студения месец – февруари, са около минус 33 градуса. Най-много живакът е падал до минус 40. През лятото температурите са около 3 градуса по Целзий, а през 10 месеца земята там е покрита с лед и сняг. 

Но според последните проучвания от Алерт са се изнесли много от жителите, защото са затлъстели. Заради невъзможността да излизат много навън и да се движат, са развили склонност към похапване. Това ги води до депресия и съответно желание да сменят местоположението. Сигурно и аз щях да съм като тях.

Ала въпреки това Алерт има какво да предложи. Там се намира изследователска и военна станция. Заедно с работните места в сферата, има и много туристи, които искат да видят и дивия, суров климат на Северния полюс, който е само на около 800 км от градчето. Защото и в това си има своя чар.

Кога е време за баланс?

Може би заглавието не описва точно мислите ми, но не исках да използвам думата равносметка. Защо ли – защото това означава да изравниш себе си и делата си. А темите, към които искам да препратя с този материал, са за намиран на душевния баланс. Общо взето да приемеш грешките си, не да ги минимизираш.

Някои хора предпочитат тази вътрешна трансформация да я извършват при стартирането на новата година. Но по мое мнение това не е рентабилно, защото сякаш оставаш целия си положителен или негативен опит в предишната година. Така занапред си поставяш нови цели, като се опитваш да си ново ти.

Моята истина е, че ние сме изградени от изборите си. Не може да ги забравим и не е редно. Всяка ситуация ни се случва с причина – за да ни научи, за да ни даде урок, за да ни възнагради или да ни покаже посоката. Стига обаче да сме достатъчно морално развити, за да го осъзнаем.

Този текст не е отговор на въпроса кога е време за баланс, защото за всеки той е различен. Може би в момента аз съм на такъв етап и затова ви пиша тези редове. След година ще се върна, ще ги прочета и ще разбера за какво е било всичко. Днес обаче още разсъждавам и преоткривам себе си. А вие?

Фаворит за ИКАР

Всяка година, поне от последните 47, на 27 март се отбелязва Денят на театъра. За да бъде още по-празнично, на същата дата се връчат и наградите ИКАР на Съюза на артистите в България. За ценителите на театъра определено това са нещо като родни Оскари и разпъването на червен килим пред Народния театър, където се провежда и церемонията, го доказва. А за талантът на нашите звезди – той просто се вижда.

При 48-те награди тази година, аз имах своите фаворите. Определено сред любимите ми заглавия, които заслужават награда, бяха „Бурята“, „Укротяване на опърничавата“, „Сирано дьо Бержерак“, „Коприна“ и „Опашата“. Общо взето няма заглавие, което да не ме докосва и затова понякога ми е трудно да реша кое е по-по-най, представям си како ѝ е на комисията.

Честно казано, обаче, останах леко разочарован. Аз съм голям фен на Камен Донев и на творчеството му за осмиване по линия на комедията съвременното ни общество. Ролята му на Сирано дьо Бержерак също бе изключителна, макар и не в негов авторски спектакъл. Заради целия му принос, си мислих, че ИКАР 2022 за водеща мъжка роля ще отиде при него.

Изненадата бе голяма, когато в Деня на театъра осъмнахме с послание през социалните мрежи на Камен Донев. В него, с неподправения си хумор, той обявява, че не само, че няма да може да присъства на церемонията, но и преотстъпва евентуалната си награда. Определено мисля, че има интрига относно комисията и самия Камен. Какво обаче е довело до това решение, не се знае.

Жалкото е, че фаворитът за ИКАР сам се отказа, а публиката ще очаква следващата номинация. Надявам се връчването на отличията да става все по-честно и открито, за да няма обидени таланти. Защото и театърът, и ние, публиката, го заслужаваме.

Чалгата в телевизията

Както всички знаете, интернет е необятно място и интересна информация дебне отвсякъде. През годините съм се научил да отсявам важното и истинното от просто клюката и статиите за компресии. По тази причина и сайтовете, които следя, са малко. Но в тях, колкото и понякога да не ми се иска, се коментират теми от телевизионното пространство.

Резултатът не е само смесване на двете действителности, но е и начин за изграждане на цялостна картинка на обществото, което сме днес. Последният интригуващ анализ, който ме провокира да проследя за месец съботно-неделните публицистични предавания, бе за превземането на телевизията от чалгата. Мислите, че не е възможно ли, ами убедете се.

Вие сте хора, които не слушат чалга, но замисляли ли сте се колко често я срещате? Не става дума за поведение и за начин на живот, а за певците и певиците, които се появяват в различни формати. Може би последният пример е „Като две капки вода“. Вижте и сутрешните блокове или забавните предавания – почти няма пропуска от поканен чалга изпълнител. А аз забелязах, че все са едни и същи – Азис, Камелия, Есил Дюран, Анелия.

Защо – това е логичният въпрос, какво ни дават те? Добавената стойност от коментарите им е колкото разговор със случаен човек от улицата. Даже там може да се научат повече неща. Аз лично не съм съгласен с популяризиране на личности, които са посланици подобен тип по-ниска култура. Зная, че за всекиго трябва да има нещо по телевизията, но защо да се натрапва толкова много чалгата?

Може би и моите разсъждения са само част от картинката. Затова ви оставяим и един текст, който аз намирам за вдъхновяващ и даващ много материал за размисъл. Приятно четене! ТУК! 

Колко е вредна мусаката за климата?

Заглавието ви звучи нелепо. Първо и аз така си помислих като видях темата по сутрешните блокове на телевизиите. Но това не е пълен абсурд, а абсолютно реално проучване на ООН. Според него нашето родно ястие води класацията в Европа за най-въглеродно отделящо. И как това е възможно и повлиява на климата – разяснявам ви надолу в текста.

Всички знаем как се прави муската – с кайма, която се пържи, с картофи, заливка, печене. Общо взето приготвянето отнема около два часа. И какво оттова питате, та бобът и лещата нали се преваряват няколко пъти? Експертите обаче казват, че не само влияние оказва времетраенето за приготвянето на ястието, но и съставките му. 

Използването на месо е водещ фактор. За получаването му се отглеждат множество крави, ангажира се селското стопанство и по този начин се увеличава въглеродното въздействие негативно. От изследване на BBC пък разбираме, че за цялостното приготвяне на муската и за получаване на съставките за нея се отделят толкова газове, колкото ако шофираш почти 50 минути.

Честно да ви кажа, не знам какво да напиша след тези данни. Пак повтарям, че те не са измислица, а са реалност. Муската влияе за глобалното затопляне. И го доказаха. Аз обаче няма да се откажа от нея, защото готвенето в домакинството не е и няма как да е виновно за промените в климата. Има фабрики, заводи, милиарди автомобили и какво ли още не, което замърсява въздуха ни.

Според мен е нелепо да обвиняваш ястие за нещо толкова голямо и значимо. Проблемът не се решава от дребните подробности, а от същественото. Кое е то в случая? Откога има глобално затопляне? Как се е получило? Колко хора по света приготвят муска, за да повлияят на климата? Колко сме българите? Ама замислете се преди да пуснете темата за разискване по новините.