На Коледа подарете нетрадиционни джаджи

Много хора подценяват празниците и жеста с подаряването на подарък. Всъщност повечето дори смятат, че всичко това е излишно и гледат да претупат традициите.
Честно казано и аз съм малко чепат в ръцете - не мога нито да подарявам както трябва, нито да опаковам с панделки и кутии. Но пък за сметка на това ми идват добри идеи. Особено що се отнася до приятелите ми.

Самият аз никога не съм обичал подаръци тип "събирачки на прах", което включва статуетки, вазички, декоративни чашлета, плюшени играчки и сърца с глас. Даже много се радвам, че мина времето, в което гаджетата ми подаряваха такива неща. За сметка на това съм се стремял да избирам практични и използваеми неща. По този повод ми изниква малко неприятен спомен, когато подарих на едно бивше гадже гети, а тя ми се разсърди, защото очаквала рози и мече. Такъв съм си, мисля, че по-подходящи са дрехи, аксесоари за кола, книги или друго. А още по-готини са хитроумните джаджи. Има едни магазини за такива "магарливи" подаръци, като да речем чаша, която при затопляне или изстудяване сменя цвета си, статив за ножове, който представлява наръган човек, престилка за готвене с изрисувано тяло на гола жена... ;).

Такива вещи ще използваш, мислейки си за приятеля, който ти го е подарил. Ще се сещаш за момента на поднасянето, от който пък ще са се родили забавни моменти. Приятелите ти пък ще са положели много повече труд и мисъл, за да изберат подходящата изненада, което пък сближава и кара рожденика да се чувства специален.

Глобализираното пасивно приятелство

Днес ще изследвам приятелството преди и приятелството сега. Според мен се наблюдава трансформация на взаимоотношенията между хората. Те еволюират, технологизират се, урбанизират се и... забравят ценностите си.

Спомням си как като дете да събера тайфата си беше истинско предизвикателство. Нахлузвах маратонките и с развързани връзки тичах по стълбите. Беше си рисковано упражнение, но аз не бързах да ги вързвам, защото знаех, че ще имам време докато звънна на врата на приятел, той се покаже, за да го питам дали иска да излезем, после го чакам да се облече на бързо и двамата продължавахме надолу в събирачество. После ставахме трима. Викахме над оградата на къщата на четвърти.... ама яко викане, докато ни се съдерат гърлата. Карахме колелета и отпрашвахме по улиците. Помня и че не веднъж баща ми ми е дърпал ушите, че съм се прибрал след вечерния час. Притеснили се, а майка като луда крещяла името ми от терасата. Та такива времена бяха. Борихме се да си извоюваме малки свободи, приятелството се крепеше на взаимно доверие, имахме колективни тайни и приятелски съглашения, правихме лудории - изобщо действахме много повече, отколкото приказвахме.

Съвременният свят е друг: динамичен, но пасивен, удобен, но некомфортен, персонализиран, но не личен. Обаждаш се по телефона,  с което разваляш магията от "събирането на тайфата", чакането, убеждаването, изкушението... Виждаш всеки ден приятелите си във Фейсбук и започваш да ги приемаш за даденост, защото когато влезеш там, те са си там - активни, публикуващи, отбелязвани и отбелязващи. Но всъщност ги няма - не прекарвате реално време, не споделяте друго освен лайкове и коментари с публична видимост. Говорите в чата, но думите остават плоски и невидими. Приятелството става виртуално, разпокъсано, ограничено... Свободата липсва, защото сте следени, а от доверие няма нужда, защото животът ви е на екрана. Приятелството ви е на екран - видимо, не магично, не лично... самотно.

La Nuit Blanche

Здравейте, скъпи читатели! Знаете ли, че днес в Брюксел се провежда т. нар. 'La Nuit Blanche' (в буквален превод "бяла нощ", но се има предвид "безсънна нощ")? Това събитие наподобява Нощ на музеите, която се превърна в ежегодна традиция за Пловдив, и потапя местни и туристи в магията на белгийската столица.

Светлини, музеи, модернистични изпълнения, танци, песни, открити сцени... минало, настояще и бъдеще, преплетени в едно, представени с всевъзможни изразни средства на изкуството. Най-хубавото е, че много от пърформансите предоставят възможността зрителите да се включат в изпълнението и да изразят своята гледна точка и възприятия за света.
Приятелка сподели, че миналата година е имала честта да бъде част от "Бялата нощ" на Брюксел. Въпреки че някои от изпълненията са й дошли "преклаено арт", събитието било чидесна възможност да видиш отблизо Брюкселската консерватория например и да усетиш емоция, която другаде не бил могъл да си набавиш.
Ще се радвам, ако и в България подобни инициативи се провеждат не веднъж годшно, а всеки месец, защото това е чудесен шанс да се докоснеш до изкуството, което винаги отърсва от реалността и облагородява. :)

Час на класа

В разгара на "най-ученическия" месец септември няма как да не продължа темата за преподаватели, ученици и колко е важна е пълноценната комуникация между двете страни. Предишния път си говорехме за ключовата роля, която има учителят при развитието на децата. Затова днес няма как да подминем една много интересна тема, пренебрегвана за съжаление често пъти. Става дума за часа на класа, където подрастващите биват възпитавани по различен от традиционния начин. Те са тези, които решават от какво се интересуват, какво искат да научат, как да планират, организират и провеждат часа. Функцията на класния ръководител в този час се променя от ръководна в консултантска. Той помага на учениците в избора на темата, в подбора на съдържанието, в търсенето на средства, чрез които да се постигне по-голяма емоционалност, в прилагането на разнообразни методи и форми на възпитание.

 За часа на класа няма готова програма, която учителят да следва и това да го улеснява. Той сам, с помощта на учениците, трябва да изготви такава. В началото на годината заедно те планират календарно разпределение на темите, всеки възпитаник избира според своите интереси и възможности за кой час какво ще подготви, определят се отговорниците за всеки час.
Друга интересна особеност на часа на класа е извънкласната му алтернатива. Провеждането му извън училищната сграда разкрива възможности за включване на различни фактори на възпитание в училищния процес и обединяване на усилията им за постигане на по-висока степен на възпитаност у учениците. Часът на класа може да се осъществи като посещение на кино, театър, изложба, музей и пр., като непосредственото общуване на учениците с личности от различните сфери би довело до обмяна на информация между тях, която ще способства различните фактори да осмислят своето място и роля в изграждане облика на подрстващия.

 Какво се случва обаче днес в часа на класа? Най-честият сценарий е следният: класният ръководител се възползва от наличието на още един час, в който може да се довърши започнатото в редовните занятия. Учениците от своя страна изпитват безкрайна апатия към този час, защото го възприемат като поредните четиридесет минути, в които не се знае кой ще „оцелее” и на кого ще се падне „честта” с двойката.
Така и двете срани не се възползват от времето, отредено им за комуникация, сближаване, дискутиране на проблеми; отдалечават се все повече една от друга и издигат високи бариери помежду си.
А съвсем естествено е липсата на диалог и досег с професионалисти от различни сфери (наука, изкуство, средства за масова комуникация и др.) да има последици върху обучението и възпитанието на индивида – той не може да извлече максималното от учебния процес, както и не е в състояние да разгърне докрай интелектуалния си потенциал и усет към естетиката.
Така вместо в любим и очакван с трепет предмет, часът на класа се превръща в досадно задължение, приличащо по-скоро на административна "седенка" с елементи на разпит...

Учителят и възпитанието

 Напоследък все по-често се повдига въпросът за възпитанието в процеса на обучение и това съвсем не е случайно. Ежедневно ставаме свидетели на дискусии по този проблем в медиите, парламента и в неформална среда. Политици, журналисти, педагози, психолози, родители, ученици, студенти излагат своето мнение по темата, като тезите са много и противоречиви – от твърдения, че по времето на Тодор Живков подрастващите са били „по - възпитани”, ”по - дисциплинирани”, ”по - мотивирани” и „по-интелигентни” до екзотичните предложения училището и университетът да се превърнат във виртуални институции, където всеки ще бъде възпитаван и обучаван индивидуално.
Както гласи една древна мъдрост: „Истината е някъде по средата”. Нещо подобно има. Ние обаче трябва да помним винаги и възражението на Гьоте по адрес на тези думи: „Истината не е по средата, по средата е проблемът, който трябва да се разреши”. Именно в средата се срещат крайностите, в средата се решава въпросът за възпитанието на децата в процеса на обучение.
Колкото травиално, клиширано и изтъркано да звучи, присъствието на преподавателя в учебно-възпитателния процес има ключово значение. През отделните етапи от развитието на индивида педагогът за него е и личен пример, и приятел, и пътеводна светлина, че дори и семейство при децата, лишени от родителски грижи (а и не само при тях). Затова адекватното и компетентно поведение на преподавателя има решаващи последици за цялостното изграждане на една личност. Той никога не трябва да забравя, че от работата му зависи бъдещето на ученика; че своевременната му намеса е в състояние да предотврати катастрофални последици; че словото му може да вдъхновява, но също така и да обезкуражава; че понякога едно дете се нуждае единствено от блага усмивка, за да се почувства удовлетворено и пълноценно.

Ура за новата гаражна врата от Secdoor!

Хайде сега всички мъже, които са влюбени в колите си, да вдигнат дружно ръка. Мдам, гора от ръце, което не би трябвало да изненадва никого, имайки предвид пословичната страст на силния пол към високите скорости. Мен лично нерядко са ме упреквали, че стоя прекалено много време в гаража, ама как иначе, като там е моят автомобил, моето хоби, моята гордост.
И както може би се досещате, давам мило и драго за своя гараж, тъй като именно той е домът на BMW-то ми. Първо, внимателно избирах и подбирах имотът да е в сграда, достатъчно изолирана от атмосферните влияния. Така издебнах едно изгодно предложение в съседния вход, като цената беше направо нереална. Човекът ми обясни, че трябва да помисля за нови гаражни врати, затова офертата е на минимална цена.
И така, гаражът вече е мой, а въпросната смяна на гаражни врати със Secdoor оказа фасулска работа, които предлагат индивидуален подход към всеки клиент. Взеха мерки и ми препоръчаха секционна врата, предназначена за сгради, които не изискват допълнителна изолация, което прави цената бонбон.
И тъй като живеем в България, не след дълго съседите веднага почнаха да одумват новата ми придобивка и да правят догадки колко скъпа била. Аз само си им мигам любезно и се съгласявам, нека завиждат и дерзаят. ;)

На Уимбълдън всички са равни

Не знам дали досега съм споделял за страстта си към тениса, но много обичам да гледам турнирите на Уимбълдън. Изключително интелигентна, красива и атрактивна игра, а когато се намесят и красиви каки като Цвети Пиронкова, Мария Шарапова и компания... леле мале!
Не за атлетичните тенисистки обаче ще ви говоря днес, а за това, че на Уимбълдън всички са равни. Имам предвид правилата, които са общовалидни за всички състезатели от топ 10 до извън първите сто. Така трябва да се действа навсякъде!

Стана ясно от "Дейли Мейл", че Роджър Федерер е бил критикуван от дрескод полицията на All England Club, след като този понеделник излязъл срещу Виктор Ханеску, обут в маратонки с оранжеви подметки, което било в рязък контраст с белия цвят, задължителен за всички тенисисти на кортовете. Същата забележка била отправена и към Серина Уилямс заради шарени маратонки.
Мисля, че особено в България имаме огромна нужда от стриктно спазване на правилата и законите от всички. Подобна дисциплина единствено би допринесла за прогрес на страната ни за достигане на нови, по-светли хоризонти.

Единствено пепелниците се промениха...

Добре че вече се постопли, та да спрат хората да мрънкат относно забраната за тютюнопушене в закрити обществени помещения. Тя така или иначе рядко се спазва, ама да си мрънкаме, българинът обича да мърмори. Наслушах се на коментари от "Как така някой ще ми казва къде да пуша?" до "Сега и това да забранят, какво друго ни остава?"
И аз съм пушач, и аз обичам да ми е комфортно. :) Истината обаче е, че благодарение на това ограничение намалих значително цигарите, а и не се вмирисвам на цигарен дим, което бе неизбежно преди. Не коментирам благоприятния здравословен ефект, който е ясен. Другата истина е, че в повечето заведения единствено пепелниците се промениха, поднасяйки на клиентите услужливо чашки за целта...
Как в места по света като Маями например, където купонът тече ден и нощ, цигарите са забранени дори на плажа, никой не се оплаква и всеки спазва нормите? В Чехия също има солени глоби, ако запалиш на улицата. Само на нас не ни се нрави идеята.

Закони в България има, но никой не ги спазва. После защо сме на тоя хал...

С Биограф към Велико Търново

Много напоследък се говори за това, как интернет медиите ще изядат хляба на традиционните. До известна степен съм съгласен с подобно твърдение. Има моменти обаче, когато ти се иска наблизо да намериш доброто старо списание или любимата книга, с които да убиеш времето в градския транспорт, да се излегнеш удобно на дивана или просто да усетиш магията на словото, уловена от хартиените листа.

Тази събота ми се наложи да пътувам до Велико Търново, където близък мой приятел живее и празнуваше рожден ден. Пътят от Стара Загора до старата българска столица с влак е около 3 часа, през които можеш да се нагледаш и наслушаш на какво ли не: от пияни баби и дядовци до напушени младежи...

Затова предвидливо си купих четиво, с което да уплътня 180-те минути "тудуф-тудуф". Останах изключително доволен от избора си: априлското издание на "Биограф". Привлече ме корицата с покойния Тодор Колев, когото изключително много харесвам и уважавам, великан е. Приятно ме изненада фактът, че у нас все още на медийния пазар има издания, които наблягат на културата и изкуството, а не занимават аудиторията с това, кой с кого е спал, какво е ял, как поддържа фигурата си и пр. Адмирации към маркетинговия директор Светльо Кантарджиев, който е уловил нуждата на читатели като мен от луксозно и интелигентно списание. Вътре открих интересни факти също за оперната легенда Лучано Павароти и режисьора Фредерико Фелини.

Така противно на нагласата ми трите часа влаково извозване бяха приятни, пълноценни и образователни. Най-вече последното, защото се научих, че не трябва да оставям без надзор каквото и да било във влака, колкото и да имам потребност да посетя "едното място". Петминутно отсъствие ми струваше откраднат "Biograph". Но пък купонът след това беше на ниво, така че да те накара да забравиш за злободневните проблеми и кражби. :)

Съществува ли приятелство между мъж и жена?

Днес ми се иска да изкоментирам една тема, която е вълнувала почти всяко човешко същество на тази планета, било то мъжко или женско: Можем ли да бъдем просто приятели с отсрещния пол?

Зависи...

По мои наблюдения, дамите често пъти твърдят, че мъжът приятел понякога е по-ценен от дружката, с която ходят на маникюр, процедури, кафенца и т.н., защото той винаги ще се възхити искрено, когато са убийствено секси, няма задни помисли за половинката им, знае по-добре какво наистина харесват аполонците и е способен да даде по-правдив съвет в тази насока. Освен това мъжете нямаме склонността да клюкарстваме и интригантстваме зад гърба на първия от компанията, отишъл до тоалетната или да пуши. Някак по-солидарни приятели сме.

Мъжете на свой ред също обичат забавната женска компания, която не кокетничи излишно и е остроумна. Ако пък мацката е и секси, какво по-хубаво от това да ни видят, придружени от атрактивна дама?! Освен това и ние имаме нужда от време на време да си починем от първичността на себеподобните и всичките екстри от миризми и звуци, придружаващи я.
И точно тук идва едно голямо НО, с което ако сте малко по-честни със себе си, ще се съгласите.
Ако мацката е готина и споделя същото мнение за вас, Менделеевата таблица започва да бълбука и химията е налице. Напълно естествено е, когато някой ти харесва физически и прекарвате часове, забавлявайки се заедно, в един момент приятелските чувства да бъдат изместени от влюбването. Нали именно това търсим в отсрещния пол: привличане, химия, приятество, доверие?

Знам, че повечето дами, четейки в момента, веднага ще подскочат: "Глупости! Моите приятели мъже са достатъчно готини, но не сме имали нищо!" Те по принцип момичетата го раздават по-наивни по този въпрос и всеки път го играят безкрайно учудени и ощипани, когато приятел им се обясни. Мили дами, признайте си, че поне веднъж, било то под влияние на алкохол или разочарование, поднесено от мъж, не сте били безразлични към същите тези "готини" типове. Те, на свой ред, ако са ви видели по същия начин, убеден съм, представяли са си някои неща...

Най-важното, ако държите един на друг, направете всичко възможно да съхраните приятелството си, независимо под каква форма. :)

Искаме татуировка - трябва да внимаваме с лошите идеи

Татуировките винаги са били хит и много мъже с голямо удоволствие шарят тялото си, особено ако са изваяли мускули тук-там. Мастилото по нашата кожа създава усещането за повече мъжественост и атрактивност. Може би има нещо вярно в това, но то много зависи от цялостната ни визия и най-вече от вида на татуировката. Защото има конкретни места по тялото, които са запазена марка за дамите и шаренията по тях ще ни накара да изглеждаме смешно. Следващите съвети, относно кои части на тялото и кои рисунки трябва да избягваме, ще ни помогнат да не се получи обратен ефект. Кръста е място където дамите си слагат пеперудки, цветенца и други неща, защото ходят с голи пъпове и татуировката им се вижда, следователно ако се сдобием с такава на това място не ни очаква друго освен подигравки-най-вече от аверчетата си. Татуировката около пъпа -причината е сходна като с кръста, пъпът си е дамското място, а освен това кожата там е много нежна и често образува тлъстини. Нали не мислим, че цял живот ще имаме плочки и няма да пуснем „бирено” коремче, което да влоши положението ? Има хора, които в даден момент съжаляват, че са нашарили тялото си и ако тази част от тялото е лицето нещата загрубяват. Ще я гледаме не само ние, но и другите хора, а и татуировки на подобно място са проява на лош вкус и обикновено притежателят им се свързва с криминално минало. Татуиране на имена - татуировката е за цял живот, а връзката не винаги. Доста е рисковано да си изпишем името на момичето, защото ако не сме заедно след година-две ? Ами като дойде следващата, накрая ще стане цял списък. Затова, ако искаме да е име по-добре е на децата, макар че и те са вече клише.

Не натрупваме мускулна маса !? Защо ли?

На пръв поглед трупането на мускули изглежда много лесно, но далеч не е така. Дори тренировките във фитнес залата да бъдат много усилени, пак може да има причина, заради която да не натрупвате мускулна маса. Сега ще Ви запозная с някои от тях: 1.Не се възстановявате след тренировка - няма да имате големи резултати от фитнеса ако се храните нездравословно, живеете под стрес и не се наспивате. Затова живейте по-спокойно за да имате напредък и в това отношение. 2. Не сте последователен - най-добре е фитнес инструктор да Ви изготви програма, към която да се придържате. Той ще Ви определи почивките между сериите, продължителността на сериите, темпото на упражненията и т.н. Ако спазвате всичко това ще имате по-голям напредък и няма да имате контузии. 3. Наблягане на кардио тренировките - наблягайте най-вече на силовите упражнения, кардио сесията можете да добавите тук-там, за да натрупате повече мускулна маса. 4. Нетърпеливи сте - бъдете търпеливи и упорити и резултатите ще дойдат. Ако сте начинаещ с вдигането на тежести, не можете да очаквате, че за един месец ще станете Херкулес. 5. Храните се като птички - добре е да махнете пиците от менюто си, но ако карате само на салати, по-скоро ще отслабнете, отколкото да натрупате мускули. Избягвайте сладките напитки и всички заведения за бързо хранене, но яжте месо и млечни продукти. Трябва да имате малък излишък от калории, които да подкрепят растежа на мускулите. 6. Мамите себе си - ако тренирате без ентусиазъм, може би правите половината упражнения не както трябва, и естествено ще получите лоши резултати. Научете как да извършвате движенията правилно и се придържайте към наученото. Винаги започвайте първо с тяга, клекове, преси и т.н., а след това продължете с тежестите.

Колелото - по-безопасно и по-здравословно предвижване

Днес искам да Ви разкажа за едно проучване, на което попаднах. Става въпрос за ползата от замяната на колата с колело. Независимо от неблагоприятните метеорологични условия навън, карането на колело е главния начин за предвижване в много европейски страни. Колелото е пет пъти по-безопасно от шофирането на кола, а и природосъобразно. Правени са множество изследвания, които показват, че инцидентите с коли са три пъти повече от тези с колело. За да бъда достатъчно убедителен ще Ви изброя още няколко ползи от замяната на колата с колело. Първата полза, която ще разгледаме е възможност за отслабване. Карането на колело спомага за стягащото действие на мускулите и също така можете да свалите до 7 кг за една година. Затова започнете един нов план за отслабване и поддържана фигура. Следващата полза е едно по-добро представяне в леглото. Друго проучване показва, че мъжете, които участват в умерена тренировъчна програма, която включва 60 минутно колоездене три пъти в седмицата в продължение на девет месеца са започнали да правят 30 % повече секс отколкото преди. Спасяването на човешки живот може да се увеличи в пъти. Това е следващата голяма полза от карането на колело, защото качеството на въздуха ще се подобри значително и физическото състояние на човека много по-добро. Доказано е, че ако 30 милиона души започнат да карат колело на кратки разстояния ще бъдат спасени 1100 живота. За финал можем да си направим една малка сметка, ако за една година имаме разходи по колата около 5хиляди, то представете си колко пари ще спестявате на месец.

Как впечатляваме жените с колата си

Снощи си седим с приятели на по питие и от дума на дума стигаме до вечната тема - жените и колите. И по-точно как с колата, която имаме впечатляваме момичето на желанията си, както и какво ги дразни най-много, стане ли дума за возила и шофьорски умения. Най-вече се опитахме да формулираме няколко съвета как да откраднем сърцето на момичето, привлякло вниманието ни. Ето до какви изводи стигнахме - не скъпия, а чист автомобил привлича вниманието, защото оцапания навежда към извода - „бъркотия в колата, бъркотия в живота” и шансовете намаляват драстично. Жените не разбират от коли, но за сметка на това оценяват летите джанти по достойнство, а обяснението е просто - за тях те са като обувките, а страстта им към тях е всеизвестна. Повечето мацки си падат по високите скорости, но трябва да преценим възможностите на возилото си. Ако се движим по магистрала и колата ни е изправна, скоростта няма да се усети, но ако колата ни дрънка и минаването през дупките е предизвикателство, всеки човек би се притеснил и уплашил. Няма по-секси от мъж, който разбира от автомобили. Защото може да се случи да закъсаме на пътя и да не знаем какво се случва, особено,ако проблема е дребен е меко казано неудобно. Смешните стикери гласящи „Любовник в колата” могат само да отвратят дамата, но ако пише „Пази детето на пътя” е съвсем друго нещо. Друг извод, до който стигнахме е за арогантното ни шофиране. Отнемането на предимство, ругатните и крясъците по другите шофьори определено не се харесва на дамите. Хубаво е човек да знае кое се харесва и кое не на жените, за да успее да й направи добро впечатление.