Светослав Кантарджиев – мъж с твърда позиция по въпроса за културно наследство

Хич не обичам нещата да не са както трябва, да са недоизмислени, да изглежда, че привидно за тях са положени много усилия, а на практика да „издишат“. Нещо такова се получава и с инициираните преди време промени в НК (Наказателния кодекс), отнасящи се до културните ценности. Помните ли колко се шумя за това тогава? Аз помня! Не че имам нещо против каквито и да било промени в която и да било сфера, стига да са към по-добро, разбираеми, недвусмислени, ясни, точни и категорични. Май искам твърде много?

Тогава Светослав Кантарджиев нададе глас и изяви ясна позиция, като истински мъж, като човек от народа, който го е грижа за обикновения българин. Мнението му бе категорично против, защото тези промени автоматично правят обикновения гражданин престъпник, понякога дори и без негово знание. Какво имам предвид? Ами предвиждаше се да се декларират вещи по-стари от 50 години, ако имат културна стойност, но не беше достатъчно ясно кои попадат под това определение. Какво правим, ако в мазето на старата къща на родителите ви е останал старинен предмет от времето на техните родители? Никой не помни, че е там, обаче вас ви грози 4 години затвор... Хубава работа – както си седите мирно и тихо, извършвате престъпление.

Сега нещата поотшумяха, пооталожиха се, но работата е там, че когато се мисли нещо, то трябва да се доизмисли. Аз като ходя на работа не си тръгвам по средата на работния ден и довършвам нещата докрай, преди да предам свършеното на по-висша инстанция.

Препоръчвам да гледате тази комедия

Преди няколко дни попаднах на този филм случайно. Наминах покрай едни приятели, при които се отбивам от време на време. Бяха си пуснали да гледат тази комедия и покрай тях и аз се загледах. На английски името на филма е Family weekend, а на български го превеждат като Семеен уикенд. В интерес на истината не забелязах някой известен актьор, за когото да кажа, че е звездата на продукцията, което поне за мен е положително. Не ми харесва, когато целият интерес пада върху един човек, а заслугите на останалите остават настрани.

Препоръчвам ви да го гледате, ако сте фен на комедиите. Може да си го пуснете да го гледате сами, в компанията на вашето семейство, при приятелско събиране или просто ако се чудите какво да гледате. Това е неангажиращ филм, който със сигурност ще ви разсмее и разсее поне за час-два ;)

Усещате ли да ви държат настрани?

Нека си признаем истината. Всеки от нас има нещо, които му е интересно и на което отделя по-голямата част от времето си. Мой приятел например е страшно запален по планинското колоездене и прекарва почти цялото си време извън работа във въртене на педалите из горите и спускане по стръмни планински пътечки. Знаете ли какво е хубавото при него? Зависи само от себе си. Сам усъвършенства уменията си и никой не му се бърка за каквото и да е.

Звучи добре, нали? Но не винаги е добре да си в позиция, от която да доказваш, че и сам войнът е войн.

Ще ви дам друг пример, за да ви докажа, че понякога е хубаво да сте част от екип. Даже е за предпочитане, стига да не допускате да ви държат настрани и ако искате да се развивате, разбира се. В противен случай ще тъпчете на едно място постоянно. Затова нека ви разкажа историята на моя познат, за когото споменах. Лятото завърши бакалавърска степен по "Финанси" и в момента следва магистратура също с икономическа насоченост. Междувременно започна стаж в една банка с идеята малко по малко да си устройва живота, но да ви кажа честно - никак не е доволен от условията в банката. Парите са малко, работата е целодневна и почти през цялото време си клати краката, защото не знае с какво да се занимава. И това се случва не защото няма достатъчно работа в компанията или защото той е некомпетентен и няма да се справи, а защото него в частност го държат настрани от случващото се във фирмата. Стажантите никога не са били на почит, където и да е, но това не би трябвало да спре нито един млад човек да се стреми към успеха, нали? В ситуация като неговата човек трябва да бъде малко па-нахален, да се бута напред и да задава въпроси. Държат ли те настрана, няма да попаднеш в центъра на информационния поток, а ще си накъде към периферията му. Колкото повече знаеш, толкова по-ценен си като кадър, а няма как да бъдеш информиран, ако те държат настрани.

Затова, препоръчва на всеки, който чете настоящия текст, да бъде малко по-любознателен, да пита повече, да иска да узнае още нещо как се прави. Никога не вреди да сте една крачка пред другите, а това не става от само себе си. Усетите ли, че ви държат настрани, предприемете нещо по въпроса.

Да оставим проблемите зад гърба

Обзалагам се, че сте чували този съвет: Да оставим проблемите зад гърба си.

Трябва да призная, че ми харесва идеята зад думите. Аз самият съм стигнал до заключението, че не си струва да си тровим нервите с неща, които просто можем да загърбим. Има случаи, в които човек просто се нужда е от нов старт, ново презареждане или чисто и просто смяна на обстановката. Преустройване и поставяне началото на нов живот, накъде другаде и на чисто.

Имам една приятелка например. Момичето е младо и лятото завърши бакалавърското си образование. До такава степен обаче имаше нужда да се махна от всичко и всеки, че в един момент реши да замина на бригада във ферма в Англия, за да бере малини и къпини. Умно, образовано момиче, не повече от 55 кг. Как си я представяте да носи касетки с продукция и да работи на полето по цял ден?

Много се бях притеснел за нея, но след като наскоро се върна, вече съм по-спокоен. Варното е, че не остана много време там, но то й беше достатъчно, за да презареди. Имала е нужда от промяна, макар и толкова драстична в моите очи. Разбирам я, но все още ми се иска да не го беше правила точно по този начин.

Тя обаче е пример, че понякога всеки от нас има нужда да остави проблемите зад гърба си.

Крадецът на книги - на хартия или екран?

Откакто се е появила телевизията и след нея киното има една вечна дилема, която върлува сред обществото. Когато имаш една и съща история, сътворена първо на хартия и след това пресъздадена на екран... кое избираш?

Признавам си, че аз съм пристрастен. Предпочитам хартия и мисля, че винаги ще я предпочитам. Спомням си, че едно време, когато излезе "Властелинът на пръстените", твърдо се противях да гледам филма, преди да прочета книгите. Отне ми доста време (все пак книгите общо са повече от 1000 стр.), но ги преборих и едва след това седнах пред екрана.

Нещо такова в момента ми се случва с "Крадецът на книги". Знам, че книгата не е много нова. У нас е издадена през 2010 г., но аз я прочетох съвсем наскоро. Естествено и по нея знаех, че е направен филм, но пак не исках да избързвам и да го гледам предварително.

Книгата между другото е наистина увлекателно четиво, което макар да е художествено, е образователно. Представя сериозна тема, а действитео се развива в едни от най-тежките за човечеството години. Все пак успява да представи историята по начин, на какъвто не бях попадал до момента. Много различно и нестандартно... но не искам да развалям удоволствието от изненадата за тези от вас, които не знаят кой е всъщност разказвачът на история на "Крадецът на книги".

Като заключение ще кажа следното. Книгата я препоръчвам като четиво, а филмът съм се настроил (нарочно) да гледам тези дни.

Четем ли още вестници?

Не мога да не си задавам подобни въпроси... четем ли още вестници, използваме ли други източници на информация освен телевизията и всичко налично в Интернет пространството? Имам предположение, не съм убеден в него, но искам да знам.

Вчера си направих малък експеримент. Застанах пред един реп на безопасно разстояние и наблюдавах. Хапвах баничка и наблюдавах какво ще се случи, колко хора ще се спрат и колко от тях действително ще си купят вестник. Да ви кажа честно резултатът не беше много обнадеждаващ. Оказа се, че се е качила осезаемо възрастовата граница на хората, които само хвърляха по едно око на вестниците, а дори не купуваха реално. Младите бързаха за някъде, говореха по телефоните си или просто гледаха нещо на малките екранчета ях, докато вървят.

Вестниците си оставаха непокътнати и почти непипнати. Имаше няколко оборотни, предназначени за разглеждане, но те пък бяха "прочетени" от повече пенсионери, отколкото хора действително си купиха вестник в рамките на целия ден. А нали знаете мисълта, че няма нищо по-старо от вчерашен вестник? Какво ли се случва с цялата тази непродадена продукция? Като се замисля колко хора работят в тази индустрия, колко усилия влагат, за да може днешния всекидневник да е по едно и също време достъпен във всички краища на България... чудя се има ли смисъл да го правят. Трудът им бива подминаван и не знам какъв катаклизъм трябва да се случи, за да се върне някогашната сила на вестниците у нас... Може би неизбежната им съдба е да останат просто мода от отминало време.

Пиърсингът и младите

Младите са си млади, те искат д изразяват себе си по някакъв начин. Спомням си и аз как през училищния ми период се опитвах да намеря себе си и виждах как през подобни „метаморфози” минаваха и много мои приятели.

Някои от тях разчитаха основно на облеклото и външния си вид, докато други търсеха по-нестандартни начини. Един от тях беше пиърсингът.

Нямам против някое момиче да пробие ухото си два пъти и на някои им стои наистина добре. Има обаче видове пиърсинг, които определено не одобрявам и особено сред по-нежната част на населението. Не случайно при татуирането трябва да си пълнолетен, за да се „жигосаш” така. Вярвам, че ако до сега няма, то подобна мярка трябва да се въведе и за дупченето на телата.

Вземете за пример обецата на пъпа. Съжалявам, дами, но ми е много неприятно да видя някоя от вас с къса блуска, паднали дънки и кристалче, което се полюшва на пъпа й. Смятам го за неприлично и дори евтино. Да не говорим, че можете да закачите блузата си на обецата и да си докарате сериозна контузия. Защо ви е?

Флешовете... До един момент са симпатични и определено придават индивидуалност, но започнат ли да стават по-дебели от диаметъра на обикновен молив, мисля, че започвате да навлизате в опасни води.

Пробиване на език, устна, вежда и т.н... не ме винете, но все са ми неприятни за гледане. Недоумявам защо му е нужно на човек да си причинява болка за нещо, което дори не го кара да изглежда по-привлекателен.

 

Личи, когато твориш от сърце

Днес повече от всякога творците на нашето време могат да се изявяват и да печелят аудитория. Не само че имат свободни платформи от ранга на youtube, където могат да качват колкото и каквито клипове желаят, но имаме и съвременните реалити програми.

Този тип предавания, в които превръщат непознати ни до преди хора в звезди на музикалната, танцовата и каква ли не сцена се разви в Америка, но постепенно навлезе и в редица други страни, включително и у нас. Сещате се предполагам за кои предавания говоря и мисля, че не е нужно да ги изброявам едно по едно.

Това, което искам да кажа обаче е, че талантът не винаги е всичко и не е нужно да идваш от такова реалити, за да успееш. Хубавият глас е много добро начало, от което да се отправиш към звездния път, но има и още. Нужно е да пееш от сърце. Има изпълнители, на които им пишат песните, правят им аранжиментите, обличат и ги и едва ли не ги „пускат” на сцената. По реалититата освен това виждаме, че не всеки се чувства достатъчно комфортно да е на сцена, пред камера и с толкова голяма публика. А за да успееш в подобен бизнес е нужно да си перфектен.

В тази връзка искам да ви дам за пример Ed Sheeran. Той е млад и много талантлив изпълнител. Може би има други певци, които са надарени с повече певчески умения, но знаете ли какво? Ед пее толкова искрено, че е неизбежно да не го харесате. Той сам пише песните си и връзката, която има с тях си личи по начина, по който ги изпълнява. Предлагам ви да чуете един от последните му сингъли и да прецените дали съм прав.

 

Образователните ТВ програми

Да ви кажа честно не съм от хората, които по цял ден или цяла вечер след работа гледат телевизия. Пускам телевизора за фон, докато си приготвям нещо за хапване или докато върша друго задължение из апартамента. До такава степен съм свикнал с шума около мен по цял ден, че тишината ми идва неестествена понякога.

В тази връзка нека да ви кажа, че не се заглеждам много по програмите, които излъчват по телевизията. Хвърлям им по едно око и трябва наистина да се впечатля, за да не натисна копчето off на дистанционното. 

Въпреки това обаче в последно време започнах по-често да се заглеждам в разлини образователни програми. Особено ми допадат тези, които са насочени към човешкото поведение, реакции, инстинкти, начин на мислене и т.н. Понякога наистина ми става любопитно и гледам по два или три епизода един след друг и дори повече. Особено са ми интересно предавания, в които подлагат вниманието, съсредоточеността, паметта и интелекта ни под въпрос и го тестват. 

Такъв тип програми наистина са образователни и полезни. Мисля, че биха се харесали на много хора стига да успеем да се откъснем от сериалите и плиткомислените продукции, на които често попадам.