Защо мъжете обичаме лошите момичета?

Днес смятам да Ви запозная с тази интересна тема. Определението „лошо момче” си има еквивалент и при другия пол, превръщайки се в „неустоимо лошо момиче”. Има добри момичета, които мъжете представяме на родителите си и лоши, за които тайно си мечтаем, защото те са непредсказуеми, секси и спонтанни - общо взето една голяма беля. От една страна не стават за дълга връзка, а още по-малко за съпруга, но пък на всеки от нас му омекват коленете, когато се намират в обсега на такава жена.Защо ? Защото с добрите момичета е удобно и сигурно, а с лошите им посестрими е като влакче на ужасите - не искаш да си там постоянно, но пък искаш поне да се качиш. Хората сме устроени да търсим стабилност, затова добрите момичета са желани за дълготрайни планове. Но не можем да живеем без адреналин и когато скуката ни налегне кривваме от правия път, и на помощ идват те - лошите момичета, за да разчупят ежедневието ни. Интересното е, че всяко момиче поне за малко може да влезе в ролята на лошото и обратното по същия начин - просто трябва да знае кога и какво от „лошия” секси арсенал да извади. А всъщност ето какво прави лошото момиче неустоимо за нас - тя е палава, следователно е готова за експерименти, а за нас това е доста привлекателно. Готова е за приключения и не се притеснява от малко адреналин, тя е секси - без проблем слага къса пола, ярко червило и не сваля високите токчета, а визията е много важна. Тя е откровена - мъжете искаме подкрепа, която не винаги да е държането за ръка, а силна мотивация да продължим напред. Тя е уверена в себе си и не чака магия за да се случи нещо, а няма нищо по-секси от това да бъдеш с жена, която знае какво иска, уважава себе си и го демонстрира.

Какво искат мъжете ?

Дамите вече са наясно с претенциите си „какво искат жените”, но само с искане не става - трябва и да даваш. Но и да знаеш какво да даваш, трябва да знаеш какво искат мъжете, защото и ние също искаме. Жените може и да си мислят, че знаят какво искаме, но всъщност ние искаме много повече от това или дори повече и от тях. А по-точно - мъжете искаме яки коли, защото така сме в центъра на вниманието на жените, а попаднали там рядко отсвирваме жената, както тя прави като разбере, че всъщност искаме нея. Мъжете обичаме мъжките компании, защото там пием, гледаме мачове и дори обсъждаме жени. Обичаме свободата - да не ни дишат във врата и да даваме отчет кога, с кого, защо и как, да не ни ровят в телефона и да ни вдигат скандали от ревност без повод. Обичаме и разнообразието, защото скучните жени ни писват бързо, а разнообразието във връзката поддържа страстта, а тя секса - всичко е навързано. Мъжете искат да ги слушат - нали мъже, означава авторитет, затова когато кажем нещо жената да се съгласи, а не да ни върти на малкия пръст, защото мъжът мрази да е мъж под чехъл. Ние искаме спокойна връзка с момиче, на което имаме доверие, защото ако й нямаме доверие, много вероятно е да кръшка, а ние не желаем да ни изневеряват. И накрая, звучи невероятно, но искаме да ни гушкат. Колкото и смешно да е това твърдение, просто всеки има нужда от това и мъжете не правим изключение. Искаме да ни прегръщат не само преди моментите на интимност, а просто за да ни покажат обичта и нежността си към нас.

Чудесата на днешната наука

Ако има нещо, което ме изпълва с вяра в човечеството, то това е науката.  Тя е източникът на ново знание, следователно и на обновяването в нашата цивилизация.  Заобичах я още като студент и днес продължавам да съм фен по-скоро на научната литература, отколкото на художествената.

Една от любимите ми науки е квантовата физика, която се опитва да открие най-дребните съставки на нашата реалност, от какво всъщност е създадена тя. И се натъква на доста интересни неща – цели чудеса, които и да искаш няма как да предадеш по сух начин в училище, като например суперпозициите – една частица, присъстваща на няколко места в едно и също време или пък ефектът на наблюдателя – едно и също нещо се държи като вълна, когато не го наблюдаваш, и като частица, когато погледът ти е съсредоточен върху него. И това ако не е едно малко доказателство, че съзнанието определя света ни – здраве му кажи.

Любим ми е и езикът, на който е „написана“ или по-скоро програмирана нашата реалност – математиката. Всичко е математика – дори най-елементарното движение и взаимодействие – всичко е изчислимо, само да успееш да откриеш всички нужни променливи и да ги поставиш в правилното уравнение, което си е предизвикателство.

Относно математиката, наскоро се натъкнах на един доста интересен български сайт – Кандидат.БГ,  където в момента се упражнявам върху позабравения материал от времената ми в гимназията. Сайтът е пълен с няколко хиляди задачи, които могат да се решават безплатно, и е идеалният помощник за всички кандидат-гимназисти и бъдещи студенти, защото могат да се създават изпити и тематични тестове.

А коя е вашата любима наука и защо? Откривате ли красота в нея, в кое точно?  Кое в нея ви вълнува най-много и откривате ли чудеса в нея? Ще се радвам да чуя какво мислите

Богинята Адриана Лима

Има мацки и мацки: такива, които обезоръжават с поглед, и други, на които им трябват малко повече усилия, за да го направят. Когато говорим за Адриана Лима, мисля че на нея дори поглед не й трябва. Тя е сред хората, за които си казваш, че веднъж да зърнеш, вече можеш спокоен да си отидеш от този свят.
Чувствена, секси, невинна, с уникално излъчване, стегнато, но не анорексично тяло... бонбон! Порадвайте се и вие на най-сексапилната бразилка, поне за мен:

Един наистина секси рекламен подход

Сексът продава - истина, по-стара и от света. Особено при нас, мъжете, секси мацките ни карат да купуваме неща, които никога няма да ни потрябват. Наскоро един приятел ми разказа, че на бензиностанция го заговорила промоутърка на цигари. Момичето било толкова красиво и лъчезарно, че пичът не могъл да й откаже и да не си купи цигари. Нищо, че не пуши. :)
Слаби са ни ангелите, дето се вика. Ама някой жени са просто богини, благоговееш пред тях и речникът ти става по-беден и от комарджия, ипотекирал и загубил къщата си.
На един наистина секси бранд попаднах миналия ден и нямаше как да не я споделя с вас. Клипчето обобщава провокативните реклами, дело на световната марка за бельо 'Agent Provocateur'. У-Н-И-К-А-Л-Н-И!
Предупреждавам, че някои от кадрите могат а се сторят неуместни заради силно сексуални мотиви, елементи на сексизъм и др.

Малко за правописа в медиите

Прави ми изключително неприятно впечатление, че все повече ние, българите, ставаме неграмотни. Още по-стряскащото в случая е, че дори в медиите, където се предполага, че книжовната норма е на почит (все пак словото е основното "оръжие" на журналистическата гилдия), масово се срещат стилистични, пунктуационни и пр. грешки.
Така например много често виждам изписани "заместник министър", а не коректното "заместник-министър", "топ модел" наместо "топмодел" и т.н.

Тиражирането на грешки в публичното пространство обезателно заблуждава масовия потребител. Дори аз на моменти изпитвам съмнения относно думи, в чието изписване съм абсолютно убеден, защото ги виждам изписани по начин, различен от това, което е в главата ми, така да се каже.
Мисълта ми е, че трябва всеки един текст, всяко едно послание да бъдат проверени от компетентните лица, преди тяхното афиширане сред обществото. Колкото и да се стремят да свиват разходите си, не е професионално медиите и рекламните агенции тактично да пропускат този етап в работния процес.
В противен случай съвсем скоро можем да станем свидетели на сутрешен блок "Дубро утро"...

Колебания

Миналата седмица Емил Попов си определи среща с един приятел на по бира – не бяхме се виждали поне от няколко месеца, напоследък и двамата бяхме доста натоварени. Седнахме на едно бистро и има-няма пет минути покрай нас мина негово бивше гадже, с което от време на време ту се събират, ту се разделят. В интерес на истината момичето само си ни поздрави, за да не излезе, че минава транзит, и въобще нямаше никакво намерение да сяда на масата ни, обаче приятелят ми почна толкова настоятелно да я увещава да остане, че в крайна сметка тя остана. Оттам нататък започна разговор и закачки само между тях двамата, в които по обясними причини аз трудно се включвах. Допих си бирата и си тръгнах преждевременно – не че някой се впечатли особено. Не съм абсолютно сигурен дали съм прав в разсъжденията, които ще изложа по-долу във връзка с тоя случай, затова ще съм ви благодарен, ако имате мнение, различно от моето, да го споделите. Та заедно да стигнем до истината кой крив, кой прав. Смятам, че не е редно, когато си излязъл с определен човек или определени хора и сте седнали някъде да се видите, още повече ако не сте се срещали отдавна и се предполага, че има какво да си кажете насаме, да каниш случайно минали оттам хора, па макар и да са ти много близки. Освен ако не си на 100 процента сигурен, че и на другия човек или на другите хора им е точно толкова приятно чуждото присъствие, колкото и на теб. Как мислите, има ли логика в това, което казва Емил Попов? То че има – има. По точният въпрос е дали вие я споделяте :)

Емил Попов: Психологията на телефонните измами

Аз Емил Попов винаги съм се чудил как точно телефонните измамници, обикновено необразовани хитреци от ромски произход, успяват да заблудят иначе интелигентни и здраво мислещи хора със стабилен житейски опит. И мисля ,че вече имам съвсем реална представа за механизма, по който се случват нещата – от личен опит. Преди няколко дни се бяхме разбрали с майка ми, че ще отида в нейния апартамент да й помогна да закачи едни пердета, които беше изпрала предния ден. Когато тръгвах към тях, й се обадих да проверя дали си е вкъщи и да я предупредя, че тръгвам. Да, обаче по пътя се случи поредица от непредвидености и позакъснях около час. Накрая минах и през кварталния магазин да й купя някои хранителни продукти, което допълнително ме забави. И вече на път към тях чух, че започна да ми звъни по телефона, но бях така натоварен, че ми беше невъзможно да й вдигна, пък и вече почти бях стигнал. Влизам - тя ни жива, ни умряла. Само удар дето не беше получила. Помислила, че съм тръгнал с колата и съм катастрофирал или нещо подобно, пък като не съм й вдигнал телефона, вече съвсем се сринала. Като я видях в какво състояние е, си дадох ясна сметка как се случват телефонните измами. Натрупване на някакви случайни факти и експлоатация на страх, който е силен у всеки човек, но най-вече у възрастните хора и особено у родителите – че нещо лошо може да се случи на децата или внуците им. Както са казали старите хора: Да не ти се случва това, за което си мисли майка ти. А съветът на Емил Попов е да не позволявате страха да властва над вас.

Контрол на опасните професии

Има към МВР една служба, която се казва КОС, и това означава контрол на опасните средства. Доколкото e запознат Емил Попов, за производството и съхранението на някои опасни вещества, а също така и за правото да имаш огнестрелно оръжие, режимът е разрешителен. И именно тая служба издава разрешителните и проследява безопасната им употреба. Но преди да се случи това, се минава през доста сложна процедура, събират се редица документи, между които свидетелство за психично здраве, свидетелство за съдимост, даже и свидетелство за това дали в момента не текат някакви следствени действия срещу теб. Така и трябва да бъде – опасните вещества и оръжията трябва да са под постоянен и много строг контрол. Както и опасните професии. За какво говоря? Сигурно всички чухте за случая от последните дни, когато пиян служител от спецчастите “Кобра” се прибира вкъщи, пребива майка си и приятелката си, че и заплашвал спешно пристигналите си колеги и условия за срещи с началници поставя. Това не е първият случай на човек със силова професия, който при определени обстоятелства започва да се държи силово и в ежедневието. В едно предаване по случая криминален психолог обясни, че в тези професии, част от които е агресията, много често се случва тя да избухне съвсем непредвидено, понякога и с доста трагични последици. Та се замисли Емил Попов не е ли редно някакъв център за психологично здраве да държи изкъсо и под постоянен контрол хора, занимаващи се с такива опасни професии, за да може да направи предвидими и контролируеми такива внезапни отклонения.

Емил Попов: Търговци за един ден

Знаете, писал съм на търговски теми. Определено аз Емил Попов се вълнувам от качественото и почтено обслужване от страна на търговците и смятам, че тези, които искат да се задържат дълго на пазара, а не да са поредната еднодневка, държат на доброто си име и всеки ден работят за него. За какво става въпрос този път? Знаете, че съм човек на спорта, споменавал съм ви, че ползвам, умерено, разбира се, и хранителни добавки. Преди винаги съм предпочитал да отида лично до специализираните магазини и да се информирам лично от продавачите. Но знаете, че напоследък няма човек, когото времето поради една или друга причина да не притиска, затова минах на вариант интернет пазаруване. Пестиш време, сайтовете предлагат възможност много подробно да се запознаеш с продуктите, при нужда да се консултираш. Правя го от около две години и досега не съм имал проблеми. Преди около двайсетина дни поръчвам във сайта, с който работя от самото начало, хранителна добавка, количество, което се употребява за период от около два-три месеца, на стойност над сто лева. Пристигна добавката, не си направих труда да погледна срока на годност, тъй като не съм допускал, че бих могъл да имам някакви проблеми с тези доставчици, дето се казва, пробвани са две години. И на следващия ден съвсем случайно виждам, че срокът на добавката изтича след пет дни. Емил Попов се свърза със сайта, обясни им, че действително продуктът в момента на получаване не е с изтекъл срок на годност, но.. може ли това количество да се употреби за пет дни. Обясниха ми те, че срокът бил ориентировъчен, иначе добавката щяла да си бъде в добро състояние месеци наред. Може и така да е. Но когато съм дал над сто лева, не искам да си мисля, че вероятно е така, а да съм сигурен.

Кучето и тоягата

Емил Попов не обича вечно недоволни от нещо и мрънкащи хора. Когато на всичкото отгоре са и мъже, ми идва не просто в повече, а много в повече. Това, че вредят на собственото си емоционално състояние, слабо ме интересува, всеки сам ги решава тия работи. Ама с това да скапват настроението на другите, въобще не съм съгласен. За какво говоря? В неделя бяхме на излет в планината, с преход от около четири часа – нито особено дълъг, нито пък по труден маршрут. Тръгнахме и един от групата – мъж- още от самото начало взе да мрънка за щяло и нещяло. Слънцето му печало много, краката му се подбивали – ще кажеш, че не е тръгнал на туристически поход, а е отишъл на спа процедури. После - така се случи, че минавахме през мочурливи участъци – не спря да дудне, че си намокрил краката. Въздържах се през цялото време, защото съм наясно, че когато се съберат повече хора, особено в планината, винаги се случват такива неща, трябва да се проявява повече търпимост и да не се стига до конфликти. Когато обаче заприиждаха черни облаци и взе да пригърмява съвсем наблизо и когато всички ускорихме максимално крачка, за да стигнем до един заслон, който поне отчасти да ни предпази от идващата природна стихия, а той се поклащаше лежерно с фотоапарат в ръце, не издържах. С твърд глас Емил Попов му обясни, че ние ще поддържаме това темпо, което налага ситуацията, че повече няма да го изчакваме да си щрака с фотоапарата, защото туристическата етика е двустранна. И да видите как дръпна по трасето. Не можем да го настигнем. Вярна била оная приказка за кучето и тоягата :)

Емил Попов: Строга спортна дисциплина?

Който и спортен специалист или треньор да попитате дали е важен строгият спортен режим за високи спортни достижения, всеки ще ви отговори утвърдително. Факт е обаче, че в световния спорт, особено в груповите спортове, има треньори, които позволяват малко по-либерален режим на своите спортисти, и да ви кажа по наблюдения на Емил Попов май този модел в доста голям процент от случаите се оказва по-работещ и по-печеливш. Лично моето мнение е, че извънредно строгият режим и по време на подготовка, а и по време на големи състезания, пренапряга състезателите и обикновено в сюблимния момент на надпреварата те прегарят. А по-лекият режим и свободата на действия, обратно, създават едно по-фриволно усещане у състезателя, той се отпуска и по време на състезанието дава най-доброто от себе си. Защо се впуснах в тези разсъждения? Ами миналата вечер даваха някакво предаване, в което гост беше Илияна Раева, и припомни някои подробности около онова диво футболно американско лято през 1994 година, когато националният ни отбор стана четвърти на Световното първенство по футбол. Разказа за това, как съпругите на футболистите са си спели при тях, за шумните купони с хапване и пийване, които са си организирали след всеки мач. Нищо общо със строгите правила, които са действали в противниковите отбори. И като се имат предвид резултатите, май ще се окаже, че тази моя теория не е съвсем без основание. И че на Пената, който не е завършил титуловани треньорски школи, не случайно му викат Стратега от Мировяне. Баш стратегия си е това, пък и успешна. Поздрави от Емил Попов.

Струва ли си?

Сигурно всички сте чували девиза “Спортувайте за здраве” или „Спортът е здраве”. Напоследък обаче все по-често Емил Попов научава за случаи, в които спортът е довел или до сериозни здравословни проблеми, или до възможно най-лошия изход. За това, че професионалният спорт взема жертви, знаем отдавна. Но това започна да се случва и в любителския. Съвсем пресен е случаят с 26-годишното момче от Варна, което почина след прекомерна употреба на анаболи и стероиди. Факт е, че през последните години се наложи един нов модел за това, как трябва да изглежда мъжката фигура, и много млади, а и не толкова млади мъже се запалиха почти маниакално по това да направят бързо прекомерен обем и маса на тялото си. Даже и да изключим факта, че в повечето случаи прекаляват и гледката на нацепената от прекаленото разрастване на мускулната маса кожа не е от най-приятните, факт е, че бързото трупане на големи обеми по тялото няма как да стане само с усилени тренировки. Иска си и химия. А безконтролното й използване понякога е опасно. Както всичко, когато му се изпусне мярата. Няма нищо лошо в това да подпомогнеш резултатите от тренировките или пък да повишиш тонуса си с някои от добавките, които се продават на баровете във фитнес залите, пък и в много специализирани магазини. И аз съм го правил. Но само с препарати, препоръчани от специалисти, и без да прекалявам. Иначе сигурно всеки иска да е символ на мъжественост и жените да се обръщат след него, но дали пътят за това трябва да са анаболите и стероидите. И по-важният въпрос – струва ли си? Съветът на Емил Попов: Не се тровете, бързо постигнатата красива фигура не може да е с приоритет над здравето.

Емил Попов - Последици

Подхванах миналия път темата за малките и големите магазини и то като че ли по поръчка ми се отвори пак материал за писане в тая посока. Миналата събота беше Черешова задушница. И понеже и двамата дядовци на Емил Попов са починали, раздавам винаги. Само че не по начина, по който го правят повечето хора, като пълнят торбички със солети, кроасани и вафли. Смятам, че като раздаваш, трябва да раздаваш такива неща, каквито човекът приживе е обичал да хапва и да пийва. Така и правя всяка година. Имам един възрастен съсед – на него давам. За да е видено, както казват възрастните хора. Та отивам в петък вечерта, малко след десет, в големия квартален маркет, който работи до 11, заставам на щанда с колбасите и помолвам момичето да ми нареже една луканка, която ми се видя по-мекичка, нали е за възрастен човек. Тросва ми се тя и казва: Не може, измих вече машината за рязане. Отговарям й благо: Чудесно, тъкмо ще ми я нарежете на почистена машина. Отсече втори път, още по-категорично: Не може. Че можеше, можех да й покажа много бързо. Не ми се искаше обаче да влизам в подобни скандали и разправии и работата да бъде свършена по този начин, като се има предвид поводът. Мислех да отида на следващия ден при управителя и да му обърна внимание на факта, че щом в работното време е отбелязано 11, това означава, че до 11 се работи с клиенти и се предлагат всички услуги – да го обясни на персонала. После Емил Попов се сети, че на вратата на магазина постоянно виси табела, че търсят персонал, и прецених, че няма смисъл. Непривлекателна е работата в големите търговски обекти, а за тоя съм чувал, че е и ниско заплатена и трудно намират желаещи. А не може да накараш един продавач, даже и в тая безработица, да си свърши работата, когато той е наясно, че на практика е почти незаменим.

Малките магазинчета

Като всеки съвременен човек и на Емил Попов свободното време му е дефицит. Затова гледам да спестявам време по всякакъв начин. Поради тая причина винаги съм предпочитал да пазарувам в големи магазини, откъдето може наведнъж да закупиш всичко – като се започне от козметика, мине се през плодове и зеленчуци и се стигне до домашни потреби. И обикновено го правя в късните часове, когато няма много хора, не чакаш на дълги опашки пред касата и съвсем обяснимо продавачките по щандовете ти обръщат много по-голямо внимание. Пък и някаква романтика намирам в това късно пазаруване – но за романтиката друг път. Днес ще ви разкажа как преоткрих чара на пазаруване от малките, специализирани магазинчета. Преди няколко дни се отбих в едно квартално магазинче, което много пъти до тоя момент бях подминавал - специализирано в продажбата на млечни продукти – кисело мляко, сирена, кашкавали, извари и др. подобни. Първото, което ми направи впечатление, беше, че разнообразието от сирена и кашкавали е в пъти по-голямо от това на специализирания щанд за тези продукти в магазина, от който обикновено пазарувам. Второ, продавачката, която определено си разбираше от работата, най-подробно ми обясни характеристиките, пък и вкусовите особености на различните сирена – където думите не помагаха, ми отчупваше по някое ъгълче от бучките със сирене да пробвам. Такова нещо в голям магазин, даже и късно вечерта, когато е спокойно, няма как да ти се случи. Тръгнах си с няколко кесийки с различни сирена. И с ясното съзнание, че времето на големите магазини, поне що се отнася до сирената, при Емил Попов отмина.

Емил Попов - За или против бакшишите

До залата за фитнес, която Емил Попов посещава, има малко фризьорско салонче. Ходя там от много години – цените са малко по-високи, отколкото на други места, но пък фризьорката наистина работи много добре и е много приятно момиче. Заведох наскоро и един приятел, той също остана много доволен, даже накрая й остави бакшиш. Аз му споделих, че за толкова години, въпреки че оценявам качествената й работа, никога не съм й оставял бакшиш, и завързахме с него един спор за това, трябва ли да се оставят бакшиши и кога, или не винаги това е задължително. Той категорично е на мнение, че щом си доволен от услугите на някого, задължително трябва да покажеш това, като оставиш бакшиш – без значение дали човекът работи за себе си, или е нает на работа. И аз не съм противник на бакшишите, но смятам, че трябва да се подхожда по-диференцирано - има значение дали човекът, на когото оставяш бакшиш, работи за себе си, или пък е нает работник. Смятам, че когато човек работи за себе си, не е необходимо да му оставяш бакшиш, защото няма по-голяма оценка, благодарност и поощрение за качествено положения му труд от това, че години наред ти си редовен клиент.  Смятам, че хората, които работят за себе си, сами оценяват труда си с цените  на услугите си и не трябва да бъдат стимулирани допълнително. Иначе – да, работещите в сферата на услугите като Емил Попов, които са на заплата, трябва да се поощряват по този начин. Със сигурност действа благотворно – и на двете страни. Даващият е доволен, че може да изрази благодарността си и да си осигури едно добро отношение и за в бъдеще, а получаващият – че усилията му са оценени.

Силата на Интернет

Винаги съм знаел, че информацията е голяма сила – от липсата й пари може да изгубиш, а като я имаш – да спечелиш. А пък за силата на интернет нямам думи. Направо се чудя как са пазарували хората преди, когато е нямало форуми и отзиви от други потребители за даден продукт. Аз Емил Попов за всяко нещо, което реша да купя, или за всяка фирма, чиито услуги реша да ползвам, правя предварително проучване в интернет – отзиви на хора, които са ползвали продукта или услугата, и на базата на тях вземам решение. Реших тия дни да си купя от тия оребрените тигани с тефлоново покритие – знаете, спортен човек съм, държа много това, което слагам на масата си, да е приготвено здравословно, а, спор няма, че  с тия тигани определено се готви здравословно. Още повече, идва лято, ще има изобилие от евтини зеленчуци – а печенето им  в такъв тиган си е идеална работа - без мазнини, като за спортист. И понеже нямам много свободно време да обикалям по магазини, пък и не обичам особено, се поогледах в кварталния супермаркет в отдела за домашни потреби – имаше на Тефал – те са доста скъпички, иначе знам, че нямат грешка, и едни други, с доста приличен вид и наполовина по-ниска цена, пишеше, че са испански,  с марка Sapir. Реших, че ще е от испанските тиганът, и почти го бях взел. Ама прецених, че е добре все пак да си мина през интернет проверката. Само написах марката в гугъл и първото, което излезе, бяха коментари от излъган.ком, в които няколко потребители обясняваха как още при първия опит да ги използват така нареченото незалепващо покритие, то подпухнало и залепнало по пържолите. Не купих, разбира се. И за пореден път се уверих в ползата от проверката в интернет. Проверявайте и вие като Емил Попов, защото в момента на пазара е джунгла – носеща опасности не само за джоба ни, но и за здравето ни!

Емил Попов - програми на килограм

Здравейте от Емил Попов! Оня ден бях с една стара спортна приятелка на кафе. И тя като мен не пропуска възможност да спортува, само че отдавна не се бяхме засичали по залите, понеже тя живее в един малко по-отдалечен квартал и й е много по-удобно да посещава залата там. Та поприказвахме за това-онова, основно за спорт естествено, и от дума на дума стигнахме до спортните програми и за това, как много инструктори си позволяват да дават някакви универсални програми без оглед на това, каква е моментното ти физическо състояние, какви резултати гониш и т.н.. Тя ми обясни, че и в тая новата зала, в която ходи, местният инструктор раздавал едни и същи програми на всички – за жени една, за мъже друга – срещу десет лева на парче. Тя, каквато е цената, такава е и програмата. Ама я смятам тая ширпотреба във фитнес програмите не само за много неуместна и непрофесионална, но си мисля, че  даже може и вредна да бъде. Не може да раздаваш една и съща програма на човек, който иска да свали обем, и на такъв, който иска да направи, на човек, който трябва да балансира горната част на тялото или долната. За всяка конкретна фигура, за всяка конкретна цел, която гоните, трябва да си се изготви съвсем индивидуална програма, която при това трябва да се актуализира през известен период от време с оглед на постигнатите или непостигнатите резултати. Другото ми се вижда несериозно и опасно. Затова Емил Попов ви съветва - не се подлъгвайте по ниската цена, защото със сигурност такива универсални програми може да намерите и в интернет съвсем безплатно, а изисквайте от инструктора си да ви състави съвсем програма – даже и да излезе малко по-скъпа.

Емил Попов - Пушенето и спортът

Нямам намерение да ставам защитник на здравословния начин на живот. Ама то е ясно, че аз – Емил Попов като човек, който спортува активно, спазвам някакви правила. Логично е, че като гониш някакви резултати в залата и полагаш усилия, не може да се прибереш вкъщи и да се натъпчеш с мазни пържоли. Ей затова са ми е много странна една категория хора, които след усилна тренировка бързат към местата, определени за пушене, да запалят цигара. Освен че ми се струва съвсем несъвместимо с усилията, които полагат за своето здраве и добро самочувствие, съвместяването на спорта и пушенето не е съвсем безопасно за здравето. Сърцето на пушач дневно прави с около 15000 повече съкращения от сърцето на непушач. Като прибавим към това и допълнителния брой на сърдечните съкращения заради тежката тренировка, си представете на какво натоварване е подложено сърцето на спортист, който пуши, и колко бързо ще се износи то. Плюс това след физическо натоварване белите дробове на пушачите спортисти се снабдяват много по-лесно и с много по-голямо количество никотин. А да не говорим, че цигарите обезсмислят и тежките тренировки за трупане на мускулна маса, защото унищожават тестостерона. Но ако и с това не съм успял да ви убедя, че не трябва да практикувате едновременно спорт и тютюнопушене, ще ви дам някои правила, които е добре да спазвате, ако все пак решите да ги съвместявате. Не пушете поне два-три часа преди тренировка и поне един час след тренировка, защото тогава действително усвояването на никотина е много интензивно. Също така желателно е да се ориентирате към спортове или упражнения в залата, които не натоварват много сърцето. Бъдете здрави. Емил Попов.

За ползите от фитнеса

Макар че съм почти сигурен, че читателите на моята страничка Емил Попов, нямат нужда от убеждаване за това, какви ползи носи спорта и в частност фитнеса, все пак не изключвам възможността тук да попаднат и хора, които не са сигурни в полезността на заниманията със спорт – за тях в следващите редове ще се опитам да обобщя някои от най-благотворните му влияния върху здравето, фигурата и психиката. И като човек, прекарал доста часове във фитнес залите и видял неправилния подход на доста начинаещи, искам да направя предварителната уговорка, че фитнесът може да принесе много ползи, но при положение, че се практикува грамотно, а това значи с помощта на фитнес инструктор – поне в началото. Първото доста сериозно предимство на фитнеса, това, което по мое мнение го отличава от повечето спортове, е възможността за моделиране и коригиране на несъвършенствата на фигурата, даже и в една по-напреднала възраст. Фитнесът наистина е от малкото спортове, които могат да променят генетично заложените пропорции на тялото ви. Затова много важно е, когато започнете фитнес заниманията си, внимателно и задълбочено да обсъдите с инструктора си целите, които гоните, за да може той да съобрази и изготви персоналната ви фитнес програма според тези цели. По отношение на здравето фитнесът повлиява благотворно болести, свързани с обездвижването, като разширени вени, болки в гърба, болки и схващане в областта на шията. Редовните занимания във фитнес залата успешно се справя с проблеми като безсъние, раздразнителност и потиснато настроение и като цяло повлияват положително на емоционалното ви състояние. А за да се възползвате от всичките тези предимства, които дава фитнесът, единственото, което трябва да направите, е да намерите добра зала и добър треньор.

Емил Попов

Емил Попов за порта на открито

Стана ясно вече от нещата, които писах за себе си - Емил Попов, съм от любителите на спорта и в частност на фитнеса. Спортът във фитнес зала или друга закрита спортна зала със сигурност има своите сериозни предимства, като най-важното е, че по никакъв начин не зависиш от атмосферните условия – вали, гърми, обявен е жълт код за силен вятър, ти си в залата и спортуваш. Има си обаче и редица недостатъци, за някои от тях вече е ставало дума – за най-голям недостатък на спорта на закрито обаче аз лично смятам липсата на чист въздух, недобрата вентилация на залите и нерегулярното им проветряване. Така че, като изключим упражненията на силовите уреди, които няма как да направиш извън зала, когато времето е хубаво, предпочитам да правя упражненията, на които казват кардио, навън, на чист въздух. Тук обаче идва проблемът в България за хората, които искат да спортуват на открито. Освен парковете, няма други удобни места, където човек примерно да може да потича – не всеки обаче има шанса да живее до парк, нали. Няма и условия за хората, които искат да покарат колело – от години се говори за така наречените велоалеи, но освен отделни такива участъци, аз не мога да се сетя за град, в който има цялостно изградено такова трасе за колоездачи. А карането в оживения трафик си е живо самоубийство – не само заради опасността от безразсъдни шофьори, а и заради прякото обгазяване от ауспусите на колите. Гледал съм снимки от чужбина, където в градските паркове има монтирани фитнес уреди за най-популярните упражнения, които гражданите могат да ползват съвсем безплатно, и се чудя кога и у нас масово ще се създадат такива условия за хората, които искат да живеят здравословно и да  спортуват на чист въздух.

Фитнес несгоди на Емил Попов

Днес смятам да ви запозная с три категории посетители на фитнес залите, които са бич за всеки човек с нормално възпитание. Казах ви, че имам богат опит с посещенията на различни зали и мога да ви гарантирам, че тия три категории, за които ще ви разкажа днес, ги има във всяка една зала – от най-малката до най-голямата, от най-мърлявата до най-луксозната. Първата категория това са така наречените фитнес мърлячи. По-често това са мъже, но се случват и жени, които не знаят що е това дезодорант и що е това хавлиена кърпа. Ще се съгласите, че всеки човек с нормална обмяна на веществата по време на активен спорт се поти, а  потта обикновено мирише, но повярвайте ми, има значителна разлика, ако човек преди това е употребил обилно дезодорант. Същите тези хора, въпреки обилното си потене, никога не носят хавлиена кърпа и оставят лепкави капки по уредите, които ползват. Втората неприятна категория по залите са фитнес досадниците – обикновено това са хора, за които от първостепенно значение е не спортът, а социалните контакти. Тия хора те заговарят, без да си им подсказал, че имаш желание за това, обикновено точно когато броиш повторенията си в серия. И накрая третата категория – така наречените от мен фитнес нахалници. Тия хора се изживяват като собственици на съоръженията и не допускат никого да припари до уредите, които ползват. По време на почивките между отделните серии, които понякога са доста дълги,  стоят на уреда и не помръдват. Това са накратко опасностите, които ви дебнат в обществените фитнес зали, надявам се да не сте се разпознали в някоя от категориите, не дай боже и в трите J

Фитнес залите

Здравейте! Вероятно читателите на блога ми сте млади и активни хора като мен Емил Попов, обичащи активния начин на живот и спорта и със сигурност днешната тема няма да ви е далечна. Става въпрос за качеството на обслужване, което предлагат фитнес залите в България и по точно за наблюдението ми върху една конкретна зала, която наскоро отвори врати в нашия квартал. Години наред ходех в една доста отдалечена от дома ми зала - и лете, и зиме. Имаше и до тоя момент в близост до нас една зала, но тя е много малка и като че ли по-подходяща за жени. Иначе уредите са качествени, явно са инвестирали, но много тясно, имаш усещането, че някой постоянно ти диша във врата, и подтискащо – залата е под земята. Та поради тия причини години предпочитах дългия преход до доста отдалечената от дома ми зала. Затова много се зарадвах, когато закачиха рекламните транспаранти на новостроящата се сграда за предстоящо откриване на фитнес зала – буквално на една пряка от дома ми. Дойде и моментът да я открият. Бях един от първите, които си купиха карта. В началото всичко беше нормално. После обаче започнаха да пускат карти на промоционални цени – 19.90 за неограничено посещение цял месец - и елате да видите какво стана. Не можеш да се разминеш по пътечките между уредите, какво ли да се вредиш за някои от най-често употребяваните уреди. И миризма на пот – страшна. Оня ден видях оферта от същата тая зала в един от колективните сайтове за пазаруване – за 25 лева месечна карта и 15 минути в турбо солариум. Не ми се мисли каква лудница ще настъпи. Излишно е да ви казвам, че вече не съм там, пак съм си на старото място.

Първи стъпки

Здравейте! Аз съм Емил Попов и това тук са моите първи стъпки в блогването. Искрено се надявам да си комуникираме и обсъждаме много интересни теми, които ни вълнуват.
Малко инфо за мен: на 25 години съм, зодия дева. Обичам да спортувам и да се забавлявам с приятели. Естествено като повечето от силния пол харесвам футбола и студенета бира. :)

Не се досещам за друго в момента, но ако Ви интересува нещо - питайте!