Коледата по света

Декември вече дойде, някои хора отдавна са сложили елхата вкъщи, а пък аз днес ще ви разкажа как се празнува Коледа по света. Тя е любим празник на мнозина, особено на послушните деца. Нормално е различните култури да имат и различни традиции за отбелязване на този специален ден.

В Гана Коледа се празнува на 20 декември. Празненствата продължават към две седмици. Коледните традиции в Гана са разнообразни, понеже там се говори на около 60 езика и всяка от тези общности си има своите обичаи. На Бъдни вечер хората ходят на църква, а силната музика и танците са нещо обичайно за това време на годината по онези ширини. Децата участват в рождественски пиеси, където пеят религиозни песни на собствения си език. Традиционни ястия са супата от бамя, овесената каша и т.нар. "фуфу", което представлява нещо като пюре от сладък картоф.

Много малка част от населението на Пакистан е християнско, около процент и половина. Това обаче не пречи на Коледа да има голямо тържествено шествие. Там наричат празника "Bara Din", в превод – "Големия ден". Хората ходят от врата на врата, пеят песни и събират дарения, които по-късно се използват за църковни цели.

В Южна Корея също има християни и то доста, затова Коледа там е официален празник. Църквите са богато украсени и дори нехристияни посещават празничната служба. Там е прието да се дават пари вместо коледни подаръци. Техният Дядо Коледа често може да бъде видян в син костюм вместо в червен.

В Мексико пък коледното празнуване продължава почти цял месец, като започва още на 12 декември та чак до първата седмица на януари. Във всеки от деветте дни преди 25-ти децата изпълняват възстановки на историята на Йосиф и Мария – това там се нарича "posadas". Известната пинята, пълна с лакомства, също е част от традицията. Подаръци се разменят на 6 януари.

Как се отразява на организма постоянното седене?

С днешните модерни компютърни професии седенето е неизменна част от живота ни. Всички знаем, че заседяването е вредно за организма, но не знаем до какво конкретно може да доведе то. Е, долното видео обяснява нещата много добре.

Докато вие седите в продължение на часове, тялото ви няма търпение да се изправите и да се разтъпчете. То е създадено да се движи - структурата му го показва. В него има стави и мускули, които подпомагат движението, а за да циркулира кръвта ни правилно, е нужно да се движим. Кожата ни също е направена еластична, за да може да издържа на движенията ни.

Какво става, когато постоянно сме в седящо положение? Гръбначният ни стълб стои наведен, а раменете ни изнесени напред. В тази поза определени места от гръбнака се напрягат и той започва да ни боли. Свива се и гръдният ни кош, което значи, че дробовете ни имат по-малко място да се разширяват при дишане. Така до тях достига по-малко кислород, което означава, че и до кръвта ни достига по-малко кислород.

При постоянно седене краката ни се чувстват притиснати, поради което може да се подуят или да умалеят. Подуването се дължи на това, че притока на кръв към тях намалява, а сковаването – на притиснати нерви. Когато седим не горим мазнини, както когато се движим, а това всички знаем до какво довежда.

Оказва се, че докато седим, мозъчната ни дейност се забавя, защото до мозъка не достига достатъчно количество кислород, тъй като дробовете ни са притиснати и не се разширяват както обичайно при дишане. Ето защо не е изключено да загубим концентрация.

Във видеото се препоръчва да ставаме на всеки половин час и да се раздвижваме, както и да седим с изправен гръб и рамене.

Правилният начин да критикуваш

Критиката е важна част от процеса на личностно и кариерно израстване. Другите хора могат да забележат по-добре от нас грешките и недостатъците ни, защото имат възможността да наблюдават обективно отстрани. Начинът, по който я предоставят обаче, е от значение за отсрещната страна, която я получава. И двете страни трябва да се държат като зрели хора, когато става дума за критикуване.

При даването на критика е добре да изпадаш в детайли. Изречения от рода на "Много си зле" или пък "Как можа да допуснеш такива грешки" не са подходящи. Използвайте по-меки думи и тон, обяснете защо мислите по съответния начин и какво трябва да се подобри. Грубото изказване на критика ще постави събеседника в отбранителна позиция и той няма да е склонен да си вземе поука от казаното. Дипломатичността в тази ситуация е най-добрият ви приятел.

Критикувайте не самия човек, а действието, което не е изпълнено правилно. Така критиката се приема по-добре и не е толкова болезнена, но същевременно остава ефективна. Целта ви е критикуваният да се осъзнае и да не повтаря грешката си, а не да насочи негатива си към вас, като човека, който му съобщава лошата новина.

Наред с критиката дайте конкретни предложения за подобрения. Не е достатъчно само да кажете на някого какво не му е наред, трябва да му предложите вариант как да се поправи. В същия разговор може да споменете и точките, по които събеседникът ви се е справил със ситуацията, за да смекчите положението. Дори може първо да започнете с добрите новини, след което да преминете на лошите.

Помислете и за себе си

Екзистенциалният въпрос за щастието ни мъчи с отговора си от хилядолетия. Може би защото при всеки е строго индивидуално какво го прави щастлив. Но пък има и някои универсални истини, които, ако приемем, биха ни доближили до това чувство. Такива са нещата, който трябва да преустановим, защото те ни пречат по пътя към преследване на щастието.

Не мога да си представя някой да е щастлив, небъдейки себе си. Нали знаете, че на първо място човек трябва да обича себе си, иначе всичко останало се обезсмисля. Да поддържаш някакъв образ, който сам си си наложил и не отговаря на действителността, трябва да е доста трудоемко и психически изтощаващо. Толкова по-лесно е да си себе си. Не си мислете, че това значи образът ти да е статичен, тъй като с натрупване на житейски опит ти се променяш вътрешно. След време ти пак ще си себе, по-усъвършенстваното ти аз ще застъпи, но ще си го постигнал по естествен начин, понеже си си поставил за цел посоката, в която искаш да се движиш.

Не бъдете толкова критични към себе си. Вярно е, че винаги ще има хора, които знаят и могат повече от вас. Не ги използвайте като оправдание да се подценявате. Все пак всеки експерт някога е бил начинаещ. Вие още вървите по пътеката и се учите. Мислете си как сте по-напреднали в знанията и опита си, отколкото сте били в началото. Трябва да го усещате, затова продължавайте напред.

Спрете да общуване с хора, които ви карат да се чувствате неспособен на нищо, т.е. такива, които гласно ви подценяват. Те могат да ви накарат да бъдете несигурни в себе си, да ви внушат, че не ставате за нищо, да ви смачкат до такава степен, че вие сами да повярвате на техните твърдения за вас. Ето защо просто трябва да се отскубнете и да се държите настрана от такива негативни влияния.

Пътят към щастието, зависи от това как възприемате себе си. Това е началната точка и затова не трябва да се оставяте вашето или чуждото негативно мислене да ви обгърне. Нагласете се положително първо към себе си.

Дали ще си добър баща?

На каква възраст, според вас, мъжете осъзнават, че искат да създадат семейство? Може би някъде между 25 и 30 години? Някъде тогава е и времето те да се превърнат за първи път в бащи. Това, естествено, е значителна стъпка, която променя курса на живота на един млад мъж. Въпреки че никога няма да си признаят, и на мъжете им минава през ума мисълта дали ще са добри татковци. Сещам се за няколко критерия, които допринасят за това един човек да бъде и добър баща в последствие.

Добрият родител е грижовният родител. Ако по природата мъжът е грижовен, то може да кажем, че той ще бъде и добър баща за децата си. До определена възраст те няма да могат сами да се грижат за себе си в пълния смисъл на думата и ще имат нужда родителите им да го правят вместо тях. Ако мъжът умее да поставя чуждите нужди пред собствените си, то бащинството няма да му е проблем.

Ако се гласите да ставате баща, трябва да знаете, че за децата си вие ще сте пример за подражание. От родителите си те се учат как се живее живота и е ваша отговорност да му задавате позитивен тон, който вие самите следвате. Думите и делата ви не трябва да си противоречат. Ако осъзнавате това, значи сте стъпка пред от останалите.

Да си родител е може би най-големият тест на търпението. Малките деца не са разсъдливи, вършат нещата бавно и задават много въпроси. Това на моменти може да ви изкара извън нерви, но не си позволявайте да избухвате. Контролирайте негативната си емоция в името на детето. Ако по принцип сте добър в това, то може да считате, че по този критерий ще бъдете добър баща.

Какво да не правите в социалните мрежи?

Социалните мрежи са се сраснали с живота ни толкова много, че едва ли си представяме време, в което няма да съществуват вече. И тъй като те са част от нас и ние част от тях, много трябва да внимаваме как се държим в това онлайн пространство. Като пример в подкрепа на това твърдение мога да дам ситуация, в която шефът ви е приятел във Фейсбук – тогава или трябва да внимавате какво поствате или да настроите неподходящите за бизнес средите постове да не се виждат от него. 

Не че във Фейсбук има официален етикет на общуване, но има неща, които останалите просто не искат да виждат, като например негативните постове. Ето защо избягвайте да публикувате, когато сте ядосани или разстроени. Всички знаем, че като споделим една такава емоция, ни олеква, но отстрани, за читателя, тя си остава негативна, а никой не обича да бъде заливан с негатив. Моят съвет е да не показвате слабостите си по такъв начин в социалните мрежи. Дръжте гарда високо, каквото и да става.

Знаем, че в социалните мрежи хората не се стремят много-много да спазват правопис и пунктуация, но колко по-интелигентно би изглеждал един правилно написан пост, нали? Елементарните грешки веднага се забелязват от хората със зорко око. Това най-много се отнася за бизнес страници и обществените личности с редица последователи, където все пак трябва да се поддържа определен имидж.

Всички изображения са обект на "Закона за авторски право", затова, когато ги публикувате, трябва да посочвате източник. Същото важи и за цитати от книги, които най-малкото трябва да се поставят в кавички. 

Назад към основите на кулинарното изкуство

Четох, че в Америка е популярно ресторантите да се връщат към основите в кулинарното изкуство, при изготвянето на менютата си. Те базират ястията си на нещо традиционно и познато, но поднесено през призмата на модерния прочит. Сега се сетих как в MasterChef имаше едно такова предизвикателство, свързано с традиционната българска кухня, на която да се придаде съвременен вид. Може би то също е било вдъхновено от тази тенденция.

Изглежда кулинарното минало има бъдеще, над което постоянно може да се надгражда. Идеята всъщност е много добра и ни кара да не забравяме корените си, откъде сме тръгнали и че не трябва да липсва основа, на която да стъпим. Модерното и традиционното се смесват, за да сме в крак с времето, а хубавото тук е, че миналото не се загърбва като нещо остаряло, неприложимо и несъвместимо. То може да се интегрира в съвременния начин на хранене и то умело.

Маркетинговият термин, който професионалистите използват за описване на завръщането към миналото е heritage branding, което в превод на български може би би значило брандинг на наследството или нещо подобно. Той се простира в редица индустрии, от модната до хранителната.

Традициите са нещото, което ни държи заземени, на тях може да стъпим и оттам да градим нагоре. Те не бива да се забравят и то не само в областта на кулинарията. Гозбите на баба и до ден днешен са най-вкусните, които съм ял някога. Може да не са гурме и добре изпипани, но пък са направени с любов към семейството.

Великите готвачи и работата в ресторанти Хепи

Защо обикновеният мъж да не може да се интересува от кулинария? Все пак най-великите световни готвачи са именно мъже. Веднага бързам да ви споделя кой е моят любимец сред тях – това е неповторимият Жак Пепен. По името трябва да ви става ясно, че е французин, а това говори много. Изражението му е едно такова благо, просто си личи, че е добряга. Чувал съм, че има и много тънко чувство за хумор.

Кариерата на Жак Пепен (роден през 1935 г.) започва от семейния ресторант на родителите му, когато той е на 12 години. Именно това му помага да разбере с какво иска да се занимава и така открива призванието си. След известно време заминава в Париж, за да покаже кулинарните си умения, и го прави толкова добре, че става главен готвач на френския президент Шарл дьо Гол. С тази слава бързо си намира работа през 60-те години, когато решава да се премести в Америка. Веднага е грабнат от един престижен нюйоркски ресторант, а също и като преподавател в университет и кулинарен институт. Предлагана му е и работа като готвач на Джон Кенеди, която той отказва.

Освен от кулинария Жак Пепен се интересува от литература и изкуство. В Ню Йорк успява да завърши магистратура по френска поезия и като цяло е от онези хора, които не спират да искат да се учат, поради което го уважавам още повече. В биографията си великият Пепен може да добави няколко кулинарни книги и редица телевизионни предавани, едно от които заедно с небезизвестната Джулия Чайлд. Зрителите са възхитени от самия него и от лекотата, с която приготвя иначе сложните елегантни ястия.

Ще ви разкажа една интересна история с лучена супа по рецепта на Жак Пепен. Приготви ми я един приятел, който от няколко години е на работа в ресторанти Хепи. Само да уточня, че събитията, с които ще ви запозная, се случиха в дома му. Между другото с времето и натрупаните уменията, моят другар от детството се е сдобил с един завиден размер на заплатата в Happy. Забравих да спомена, че е готвач.

Да се върнем на любимата лучена супа на „чичо“ Жак ;). Ние, мъжете, както знаете, не си падаме много по супи. Когато моят приятел ме покани на обяд, очаквах да ме почерпи с нещо изтънчено, ала гурме и т.н. – нали е готвач. Тогава той ми сервира тази супа. Аз малко го изгледах строго, но той ме увери, че си заслужава. Прав беше. Не съм и си помислял, че супа от лук може да ми хареса толкова много. Тогава си спомних как баба ми е казвала, че да се получи една манджа добре, в нея трябва да има много лук.

От моя приятел-готвач чувам само положителни мнения за Happy. Откакто работи там, много е дръпнал в кулинарно отношения. Работата в ресторанти Хепи го мотивира да учи нови и нови рецепти, да напредва, да експериментира. Каза ми, че там държат на хората си и се стремят по всякакъв начин да ги накарат да се чувстват добре на работа – къде с отношение, къде с бонуси. Доволен е не само от заплащането в Хепи, а и от това, че постоянно надгражда над знанията си, участвайки в обучения, организирани от фирмата. Като цяло работата в ресторанти Хепи го удовлетворява.

Дали това е имало принос да приготви лучената супа на Жак Пепен толкова добре, или си е просто роден талант, не мога да кажа. Обаче беше уникална и това, идващо от устата на мъж :).

В подготовка за бизнес пътуване

При бизнес пътуването е желателно да не оставяте опаковането на багажа си за последната минута. Самият той трябва да е лек, но същевременно да съдържа всичко необходимо откъм облекло, обувки и други вещи, за да изглеждате представително на бизнес срещата и да сте добре подготвени за нея. Този момент може и да не изглежда като голямо предизвикателно, но щом започнете да опаковате, ще разберете, че всъщност е, особено ако нямате предишен опит в сферата на международните командировки.

Хората с опит обаче знаят колко е опасно да чекирате багажа си при едно такова пътуване. Все пак отивате само за няколко дни и то по работа и не може да рискувате багажа ви да се изгуби с целия ви гардероб и жизненоважната за бизнес срещата информация на лаптопа. Ето защо е разумно всичко необходимо да е винаги близо до вас в ръчния багаж. Това значи, че ще имате само една чанта/куфар, където да поберете нужните вещи.

Ако ръчния багаж ви е с размери 55х40х20 см няма да имате проблем с никоя авиокомпания, килограмите може да варират, но принципно са около 10. Най-удачно ще бъде са си вземете малък куфар на колелца, за да не ви се налага да мъкнете толкова килограми на гърба си. Недостатък тук е, че няма как да сложите костюмите си така, че да не бъдат прегънати. Като заговорихме за костюми, подходящи цветове в света на бизнеса са неутралните като черно, тъмно синьо, сиво и каки. Нужно ли е да споменем, че куфарът също трябва да има по-бизнес вид, т.е. без искрящи цветове, стегнат и солиден.

Не забравяйте и важни лични и работни документи. Най-добре е оттук нататък да си изготвите списък с вещи, които винаги ще взимате със себе си на бизнес пътуване в чужбина. Така той ще ви напомня какво ви е нужно да вземете преди всяка командировка.

Какво е да си интелектуалец?

Интелектуалец е човек, който размишлява над реалността в обществото, изследва я в мислите си, анализира я и предлага решения на проблемите му публично. Неговото мнение се ползва с авторитет в публичното пространство. Той е част от интелигенцията – класа, организирана по национален (български интелектуалец напр.) или идеологически признак (следва някаква идеология).

Думата "интелектуалец" говори за социални привилегии, дължащи се на нечий интелект или изключителна интелигентност. Когато тази интелектуална дейност е насочена в полза на обществото, тя се свързва с нещо позитивно, а на човека, който я извършва, се приписват качества като висок морал, солидарност и алтруизъм.

За да стане един мислител интелектуалец, той трябва да участва и да е силно ангажиран с реалностите на нашето време и с това, което се случва в обществото ни. Мнението на един интелектуалец трябва да влияе на останалите, тъй като той се счита за авторитет. Ако обаче с мненията си служи на т. нар. Върхушка, то тогава асоциацията е негативна и говорим за популизъм и покровителствено отношение, което може да доведе до загуба на авторитет. 

Ако трябва да набележа няколко важни точки, по които се определя един интелектуалец като такъв, то това биха били високият му интелект, авторитета и влиянието му. Това значи, че не всеки интелигентен човек попада в тази група. Не е достатъчно просто да разсъждаваш на някакви теми вкъщи пред телевизора. Трябва да им бъде дадена гласност и хората да се вслушват в думата ти. 

Знаете ли, че в издателството на Светльо Кантарджиев има и детски книги

Летните ваканции прекарвах на село при баба, тогава там нямаше телевизор, само радио, и трябваше да си запълвам следобедите с нещо. Спасение намирах в книгите. Останали деца от селото между два и четири часа спяха, така че аз нямаше с кого да си играя, пък и беше голяма жега в това време, всички се седяха по къщите.

Мен баба ми никога не ме е карала да спя на обед, ако не искам, за което съм й безкрайно благодарен. Сигурно защото ме е видяла, че вместо да спя, си чета кротко, а не правя пакости. Все пак това си е полезна дейност. Пък и не им шумях, за да могат с дядо да се наспят, нали ставаха в 6. Така беше тогава.

Библиотеката вкъщи и до ден днешен е зарита с моите книги от детството, цели поредици. От време на време си препрочитам някои от най-любимите ми. Не съм си и помислял да ги продавам – за мен те имат сантиментална стойност. Даже смятам да се сдобия с нови. Попаднах на една книга с интересни илюстрации на име „Старата къща“.  Разрових се и научих, че е част от поредица на име „Детство мое: Вълшебни приказки в картинки“ от издателството на Светльо Кантарджиев – „Ню Медиа Груп“. Сега смятам да издиря и останалите книgи от поредицата и да попълня немалката ми колекция. Наистина ми се ще да имам още от изданията на Светльо Кантарджиев.

Някой ден, когато имам деца, ще ги насърчавам да четат от малки. Искам да възпитам у тях любов към книгите, каквото аз имам. Да се чете е не само полезно, но и одухотворяващо. А и детските книжки са пълни с чудеса, на които просто ти се иска да вярваш, защото в реалния живот липсват. На бас, че не сте подозирали за тази ми страна, нали?

Бъдете продуктивни през целия ден

Трудно е докато сте на работа да сте продуктивни през целия ден. Нормално е в края на работния ден мозъкът ви да се чувства изморен и да отказва. Намерил съм един YouTube видео с полезни съвети по темата – не съм ги изпробвал още, но ми звучат логично. Нека ги разгледаме заедно.

1. Трябва да се упражнявате сутрин в рамките на 7 минути. Аргументът е, че това хем няма да ви коства много време, хем ще ви ободри преди работа.

2. Правете си фрешове сутрин. Те за здравословни и стават по-бързо от приготвянето на закуска.

3. Приоритизирайте. Това значи да си изберете 3 приоритета/цели за деня, които трябва да достигнете. Като ги постигнете, ще се чувствате като победител.

4. Обвържете списъците със задачи с конкретен период от време. За всяка дейност задайте време и прибавете още 33% за всеки случай.

5. След обедната почивка направете разбор на това, което сте направили дотук, в рамките на 15 мин. Определете докъде сте стигнали с горния списък и какво остава да направите.

Истината е, че

Има всеобщи истини, които като че ли постоянно забравяме. Това са онези неща, които уж по дифолт знаем, че са така, но не им обръщаме достатъчно внимание и ги подминаваме с лекота. Може и да са уроци, които вече сме научили, но сме забравили. Когато някой ни ги напомни, се сещаме за тези истини като нещо твърде логично, но иначе не се замисляме специално за тях.

Грешките са нещо, което ни придружава през целия ни живот. Колкото и да не ни се иска, това е така и е от онези неприятни истини, които важат за всички. Не трябва да се упрекваме твърде силно, когато грешим, защото в крайна сметка това се случва на всеки и ни е заложено. Успехът също е придружен от провали, но те са нужни, за да стигнеш до победата по такъв начин, че наистина да я оцениш. Ако те е страх от провал, може да изпуснеш и успеха. Понякога нещата трябва да се пообъркат, преди да се наредят по правилния начин.

Да говориш за нещо и да го направиш са две различни неща. Предполагам сте срещали хора, които споделят големите си бъдещи творчески планове и накрая всичко си остава само на думи. Колкото и да си говориш, най-важни са делата ти. Безцелното говорене в конкретната ситуация е просто начин да се големееш пред останалите и не струва нищо без да е приложено на практика.

Научи се да прощаваш без да си получил словесно извинение. Ако държиш обида за отминали неща, помрачаваш утрешното си щастие. Така и чувството, че си вечна жертва на някакви лоши хора, ще отпадне. Прости им, за да не ти тежи на теб. Те, предполагам, че не се упрекват за поведението си, докато ти си този, който се чувства зле.

Не е работа на останалите да те харесват, първо ти трябва да харесаш себе си. Дръж се добре с тях, но още повече цени себе си. Не гледай на себе си през очите на враговете си, защото така ще започнеш да се подценяваш. Намери силните си страни и се фокусирай върху тях – способен си на много повече неща, отколкото си мислиш.

Ти не си това, което притежаваш. Вещите не правят човека и всъщност се нуждаем от много по-малко такива. И въпреки че светът залага на материалното, ти бъди различен и определяй собствената си стойност по това, което си ти самият, а не това, което имаш.

За "онези" съседи

Наскоро един приятел ми разказа за новите си съседи. По негови думи били от онзи неразбрания тип хора, всеки се е срещал с тях поне веднъж в живота. Живеят с нравите от едно време, въпреки че са млади, отказват да приемат модерното и да общуват по цивилизован начин. Те са правите, а всички останали грешат. Дано съм описал картинката както трябва.

Знаете, че вече съществува "Закон за управление на етажната собственост" и всички решения, засягащи общите пространства и фасадите на сградите, трябва да се взимат единодушно от живущите там. Преди 2-3 години приятелят ми се нанесе в малка четириетажна кооперация, всичките му съседи са млади хора. Помня колко трудно му беше да избере подходящото жилище, което да отговаря на изискванията му. Освен цената, естествено, другите две важни неща бяха да не бъде в комплекс със стотици апартаменти наоколо, защото там щеше е много шумно, и да е в свестен квартал.

Той обаче не беше се замислял по въпроса със съседите доскоро. Беше първият нанесъл се в апартамента си от цялата кооперация и много дълго време на етажа нямаше други съседи. Стана и домоуправител и се опитваше всичко да бъде по правилата, решения да се вземат с гласуване и т.н. Доста старателно я вършеше тази работа, беше добър арбитър, не взимаше ничия страна.

Тогава се появи въпросният съсед и то точно срещу неговата врата. Той не признаваше решенията на домсъветите, които се провеждаха – никой нямало да му казва какво може и какво не може да прави със собственото си жилище. Така е било преди време, но сега вече си има правила. За пример мога да дам външните бели щори на фасадната страна на сградата – за тях трябва се иска разрешение, т.е. да се гласува кой е съгласен и кой не. Съседът си сложил такива дори след като домсъветът не ги е одобрил. Тази искра развалила дисциплината в цялата кооперация и останалите съседи също започнали да остъкляват тераси, да слагат външни щори, без да се съгласуват с останалите, та дори и да хвърлят фасове по стълбите.

Сега кооперацията, в която живее моят приятел, малко е заприличала на панелните блокове от едно време, всяка тераса си има собствен стил. Той точно затова не искаше да живее в панелка, но уви...

Роналдо или Меси?

Всеки, който се интересува макар и бегло от футбол, та дори и тези, които не се интересуват въобще - са чували имената на Кристиано Роналдо и Лионел Меси. Мисля, че спокойно мога да кажа, че са сред най-великите спортисти на нашето време. И именно защото са толкова велики, съществува вечния дебат на тема "Кой от двамата е по-по-най?"

Е, аз имам твърда позиция по въпроса. За мен Меси е по-великият! Само го вижте как се движи по терена. Пасовете му се перфектни, изпипани до съвършенство. Трябва да си пълен невежа, за да пропуснеш някой от тях. Когато хване топката, тича с нея все едно е залепена за краката му. Адски пробивен е и забележете до какво ниво се издигна Барселона, откакто Меси играе при тях - колко титли спечелиха и как прославиха отбора си по света. Хващам се на бас, че ще ги гледам и на финала в Шампионска лига следващия месец!

От другата страна на скамейката пък виждаме Кристиано Роналдо, който също е добър футболист. Реал Мадрид пък са добър отбор, но... това някак си не ми е достатъчно. Самите футболисти в Барса играят някак си по-задружно, отколкото тези в Реал. Кристиано е по-голям индивидуалист и не толкова отборен играч, а на мен това не ми допада особено. Освен това е манекен от класа! За Бога, дори косъмче на главата му не помръдва, докато играе. Навярно през всяко полувреме изсипва цял флакон лак за коса на главата си.

Макар да си личат личните ми пристрастия, цифрите също говорят сами за себе си. Меси води Роналдо с 4 на 3 Златни топки.

Интересно ми е вие на кого от двамата симпатизирате повече?

През колко време е "нормано" да сменяме смартфона си с нов?

Едва ли ще ви изненадам с твърдението си, че днешните смартфони ги произвеждат с точно определен срок на годност. Някак си програмирани са да функционират точно 729 дни, 23 часа и 59 мин., след което нещо им става. Някоя жичка ли се прекъсва, платката ли се самоунищожава, пикселите ли изгарят не знам. Фактите обаче говорят сами за себе си. Ако съдя по личния си опит и този на мои познати, цяло чудо е, ако в продължение на 2 години ползвате един и същи "умен" телефон и наяве не излезе поне един негов дефект.

Има обаче още една истина...

Въпросът не е само в телефоните. Някои от тях започват да забиват, зареждат по-бавно, може дори да започнат да се рестартират от само себе си или да ви "изхвърлят" от някое приложение, но... напълно възможно е самите приложения да са прекалено тежки за вашия телефон. И затова са важни характеристиките му. Предишният ми телефон беше с RAM от 512 МВ и всичко ми забиваше. По едно време бях започнал да се побърквам и исках да го строша в някоя стена. Сега си взех нов телефон, който е с 2 GB RAM и всичко си върви много по-гладко и лесно. Не знам докога ще съм доволен и от него, но с оглед на това, че ще го изплащам в продължение на следващите 2 год., надявам се да не ме разочарова.

Все пак днешните телефони, които на практика са си компютри в умален мащаб, не са никак евтини. Колкото и да им се иска на производителите, не всеки потребител може да си позволи смяна на техниката през 24 месеца.

Шангри-Ла – рай на Земята

Изгубеният рай на земята е легенда, на която мнозина им се иска да вярват. Примамлива е идеята за място, където времето е спряло, хармонията между хора и природа все още съществува и където се пазят мистични знания за планетата, които да бъдат предадени на бъдещите поколения. Ето това е Шангри-Ла, излязъл от романа на Джеймс Хилтън – "Изгубеният хоризонт".



Действието се развива в будистки храм някъде в изгубената тибетска долина Шангри-Ла през 30-те години. Мястото, измислено от автора, е заобиколено от най-високите планини в света, което навежда към Хималаите, и е хранилище на върховна мъдрост и световно културно наследство. Храмът е под опеката на 200-годишен лама, а обитателите му отхвърлят всички форми на насилие и материализъм.

Според една от будистките доктрини, съществува едно такова място, което е по-скоро духовно, отколкото физическо, и крие в себе си мистична сила. Наричат го Шамбала и то също се намира зад Хималаите. Описвано е като магическа земя в сянката на величествена снежна планина. Обитателите му спазвали стриктно ученията на будизма, живели в хармония и не познавали войната и тъгата.

На мен идеята за рай на земята ми допада, но не в чисто комерсиалния й видим смисъл, а в един по-дълбок, философски замисъл, който се таи някъде там вътре в нас. Там е мястото, където ще намерим хармония първо със себе си, а след това и с всичко останало.

Да помогнем на другарче при местене

Местенето от един апартамент в друг е особено стресиращо събитие, ако трябва да носиш със себе си цялата покъщнина. То не са едни кашони, то не едно безкрайно опаковане, направо стрес отвсякъде. Наскоро помагах на едни приятели да се местят в новия им по-голяма апартамент и колкото поводът да е хубав, толкова местенето на вещи трупани с години е изнервящо. Една част беше раздадена, друга беше изхвърлена, остана само най-важното, така да се каже. Ако и на вас ви престои местене, съветвам ви да направите същото – ще видите как броят на вещите ви значително ще намалее и ще осъзнаете колко ненужни неща са лежали по шкафовете неизползвани.

На пръв поглед, като видиш една обзаведена стая, ти се струва, че няма какво толкова да опаковаш. Като почнеш обаче, кашоните започват да се трупат и в един момент се чудиш къде се е побрало всичко това. По разпоредба на домакинята всяка стая се нареждаше в отделни кашони, които надписвахме – първо, от коя стая са взети вещите, а после и самите вещи. Момичето е голям организатор и така искаше да се случват нещата, за да няма едно голямо чудене при разопаковането. Признавам, схемата беше доста добре измислена.

Мислите си, че опаковането е лесно, нали? Ами ако сте от хората, които като пътуват, успяват да оптимизират мястото в куфара си, значи ще сте спец в тази работа. На мен любимата част ми беше да пукам балончетата от онова опаковъчно фолио, сещате се. Справих се прилично, даже доста. Получих и похвала от домакинята, а това значи много ;)

Дойде редът на местенето от апартамента в камиона. Това е работа само за мъже. Запретнахме ръкави и за секунди натоварихме цял двустаен апартамент. За целта получихме малко помощ от Супермен, Светкавицата, Скалата, Хълк... общо взето всичките мускулести телевизионни звезди дойдоха. Пак те помогнаха за разтоварването. Като се прибрах вкъщи спах като къпан, чак до към обяд на следващия ден – много емоции ми се бяха насъбрали :)

Колко е важно да избереш собствения си път в живота

Всеки от нас е индивидуалност, всеки от нас е уникална сама по себе си личност. Никой не ни познава по-добре, отколкото ние познаваме себе си. Ето защо е важно сами да вземаме важните и животопроменящи решения в ежедневието си. Разбира се, че е хубаво да се консултираме с близките и приятелите си. Разбира се, че не е необходимо да правим важни стъпки на собствена глава или безцеремонно да действаме против правилата. Не, друго имам предвид с днешния си пост.

Когато избираме какво да следваме като образование, какъв професионален път да поемем в течение на годините, кои хора да допускаме в приятелския си кръг и т.н. е важно винаги да сме сигурни, че именно това е, което желае сърцето ни. Не е приятно, когато един ден се обърнем назад и осъзнаем, че не искаме да се дипломиране прависти или биолози, а ни влече преводаческата дейност или финансите. Знаете, че има много млади хора в България, сред които не е особено голям процентът на тези, които работят по професията и званието си. Защо се получава така? Защото или са станали висшисти просто за да са висшисти, или някога са оставили родителите им да решават вместо тях. И понеже родителското тяло има склонността несъзнателно да прехвърля собствените си амбиции върху децата си, се оказва, че страдат именно те, занимавайки се с нещо, което не желаят. Проблемът е от части техен, защото не са взели сами важните решения в живота си, а са оставили друг да го направи вместо тях. Но проблемът е също така на по-възрастните, защото не са оставили младите сами да поемат живота си в ръце.

Walk off the earth - знаете ли тази група?

Днес на вашето внимание искам да представя една група, която винаги много ме е радвала. Става дума за леко безизвестните Walk off the earth. Това са няколко симпатяги, които нашумяха с нискобюджетните си видеа и кавъри на известни песни.

Тази, която аз ще ви представя е римейк на хита на Gotye отпреди 2-3 години. Песента се казва Somebody That I Used to Know и по мое мнение е най-добрата им до момента. Понякога я слушам и ми харесва дори повече от оригинала. Във видеото ще видите, че петима музикални изпълнители свирят на една китара, което си е впечатляващо само по себе си. Освен това проличава откровения им талант и певчески способности ;)

1001 фрази от модерни времена

Така и така съм започнал с изброяването, днес смятам да подходя към съвременните афоризми. И понеже зодията ми изисква да съм педантичен до болка, няма как да подмина няколко широко разпространени съвременни фрази. Едва ли ще ги напиша до 1001, но числото е условно. Просто модерният свят е пълен с умотворения, които изтъкват различни истини. А най-ценното в тях е, че може да се направи заключение на какво морално ниво е обществото ни:

• Алкохолът е враг на човек, но Бог е казал: "Обичай враговете си!"
• Мъдър е този, който знае не много, а нужното.
• Ако мислиш със задника си, не се учудвай, ако хората не харесват продукта на мисълта ти.
• Неограничени възможности имат само хората с ограничено мислене.
• Има големи певци - те могат да изпеят всичко и всеки.
• Ако над даден текст има надпис Препоръчано - разбирай Поръчано!
• Единственият недостатък на парите е, че са недостатъчно.
• Има само два начина да се справиш с жените, но никой не ги знае.
• Не се опитвай да удавиш мъката в алкохол - тя плува много добре.
• Приятел в нужда се познава.

Безсмъртните реплики от старите филми

Старото българско кино блести от мъдрости. Бисерите му се оказват непреходни във времето, защото, макар и с дистанцията от 30 или 40 години, те остават така актуални, сякаш са поднесени едва вчера по някакъв повод.

Но това е то добрият сценарии. Ако отделите време и погледате старо кино, ще се удивите какви филми са се правели тогава. Далеч не са американски тип - с големи бюджети, каскади и много специални ефекти. Няма ги и патриотичните сцени, геройските финали и развятото знаме. Родните филми обаче са много по-запомящи се, земни и наситени с хумор, но който биха завидели и най-добрите продукции отвъд океана.

Извадил съм няколко от любимите ми, за да ви усмихвам, всеки път, когато четете този пост.

• Ау, ти знаеш ли, че имаш страшни очи! (Дами канят, 1980)
• Вземи ме, лодкарьо, на своята ладия лека! (Дами канят, 1980)
• Ей, голям човек е дакелът! (Топло, 1978)
• Аз например може да не съм прав, но кюфтетата без лук не го одобрявам! (Вилна зона, 1975)
• Паднал й бил гласът! Ами, че наведи се да си го вземеш! (Оркестър без име, 1982)
• Ти какво си мислиш, ма? И ние пушим цигари Кент и ядем бонбонки Тик-Так! (Оркестър без име, 1982)
• Абе, Гоше, ще оглушеем с това твоето думкане, бе! Здравето ми взе! Ти мани мене, ами кокошките спряха да снасят. При 20 кокошки, яйца от пазара купувам! Аз и на война съм бил, ама такова чудо! Бомбандират, бомбандират, по спрат. Какво беше това чудо, какво беше това изкуство? (Оркестър без име, 1982)
• - Ама и между софиянците имало големи серсеми! - Има. Големи серсеми. То повечето сме от селата, ама има. (Баш-майстора на море, 1983)
• Парите са тор, от която изникват красиви цветя. (Опасен чар, 1984)
• Не, дарлинг, ти си трезва като малко пухкаво пингвинче. (Опасен чар, 1984)
• То от кино не се забременява! (Вчера, 1988)
• Не съм казвал, но пак повтарям... (Вчера, 1988)

Алфа мъжът - какви качества да има

В природата винаги има един алфа мъжкар, който останалите следват. На практика той е "най" във всичко. А как би изглеждал съвременният алфа мъж в едно човешко общество? Замисляли ли сте се? Аз имам някакви догадки, които реших да споделя с вас днес.

Съвременният архитип на алфа мъжкаря не се стреми към лесното, него трудности не го плашат. Той работи упорито, за да постигне това, което си е наумил. Готов е да се труди, не бяга от отговорност, идеен е. В борбата с живота алфа-та възмъжава и става по-силен и устойчив. Докато другите правят селфита на мускулите си пред огледалото, той работи за умствено израстване.

Алфа мъжът гледа реално на живота, той не хвърчи в облаците, а е здраво стъпил на земята. Възприемайки светът такъв, какъвто е, той вижда възможностите за развитие, за успех, за кариерно и личностно израстване. Той се ръководи от достойни за уважение принципи и продължава напред дори когато там не вижда светлина.

Алфа мъжкарят не се спира пред пречки. Успехът не е въпрос на дарба, а на постоянство. Ако искаш да вървиш напред, няма да позволиш трудностите да попречат на възхода ти, няма да се откажеш. Няма и да си намираш оправдания защо нещата не вървят, това никак не е мъжко, а ще търсиш решения, нови гледни точки и подходи. Битката все още не е свършила все пак.

Алфа архитипът е сърдечен и загрижен, но никога слаб и мекушав. Той не изпитва съжаление към хората, а по-скоро би им показал как да се измъкнат от неприятната ситуация, в която са попаднали. Следват го заради добрия пример, които дава, а не защото така им налага. Той е човек на делата, а не на празните думи.

За гладката реч и бързото мислене

Наскоро разговарях с приятел на приятел, чийто стил на говорене ми направи впечатление. Ето защо тази история има честта да попадне в днешния блог пост. С въпросния човек не се познавахме отпреди, но той реши, че е редно да ми разкаже за себе си. В около десетина минути побра цялата история на живота си, както и плановете му за бъдещето. Звучеше като заучена реч, макар че не беше такава, мисълта вървеше гладко, без запъване и в хронологичен ред. 

Бяха отсети най-важните събития и всичко беше достатъчно подробно, за да разбереш какъв е човекът отсреща. Аз изрично го попитах дали сега за пръв път разказва тази история и той ми потвърди. За човек, който списва блог и има нужда да си събере мислите преди поредния пости, това ми изглеждаше твърде интересно. Все едно момчето четеше отнякъде. Евала на такива хора, които могат да се изразяват добре, стегнато и по същество от раз.

На мен например би ми трябвало време да помисля, да идентифицирам най-важното, да го подредя правилно и да го побера в 10-минутен разказ за живота на Емил и неговите бъдещи планове. Преди това най-вероятно бих нахвърлил нещата предварително на хартия, преди да започна да говоря. Ако сега трябва да го направя просто така от нищото, ще смъмря нещо, ще има много ъ-та и паузи. Не ме гледайте сега колко добре пиша тук :) 

Тази дарба или както бихте го нарекли не знам дали може да се придобие или е нещо вродено, но ако може, бих искал да знам как. Някой има ли пред/по/ложения?

Важно е и мъжът да може да готви

Днес ще се развихря на кулинарна тема. Твърдо заставам зад позицията, че е важно всеки мъж да умее да готви поне малко и поне няколко неща, за да не изпадне в неприятни ситуации на безизходица. Със сигурност може да се случи и на вас, ако не разполагате дори с минимални кулинарни умения. Мой приятел например веднъж се обади на приятелката си, за да я попита как се варят яйца. Яйца! Извинете ме, но това е елементарна задача и е срамно да кажеш, че дори това не можеш да направиш сам.

Днешните кухненски уреди улесняват процеса на готвене значително, така че всеки желаещ може да усвои основни умения буквално за минути. Все пак да си свариш спагети е елементарно, а сосът може да го съставиш само от кетчуп и нарязано на ситно пушено филе и кашкавал по желание, ако не желаеш да рискуваш с нещо по-специално. Да си изпечете пържола също е изключително лесно особено ако имате тефлон тиган под ръка. Бърканите яйца за мен са дори една идея по-лесни за приготвяне в сравнение с варените, а пилешка супа можете да си приготвите за не повече от 20 мин. Задушените зеленчуци и крем супата също не са сложно нещо, но... както вече казах, всичко опира до желанието.

Не си мислете обаче, че аз самият съм специалист по готвенето или нещо подобно. Напротив! И аз си падам малко кулинарен инвалид. Срамота е обаче да поканиш момиче на гости и да й сервираш купена готова храна от хипермаркета или да поръчаш пица или китайско за вкъщи. Жените харесват, когато мъжът умее да готви и видимо полага усилие, за да им направи положително впечатление. Така че ето ви една сериозна причина да се замислите по темата за кулинарните си умения и тяхното евентуално подобрение ;)

Имате ли музикална култура?

Замислете се преди да ми отговорите окончателно, защото въпросът не е толкова лесен, колкото изглежда на пръв поглед. Да имате музикална култура, означава да имате някакви познания за музиката и нейните различни стилове, различни периоди и течения в това изкуство, да разпознавате разнообразни песни и изпълнители. Това не е толкова лесно, колкото звучи, повярвайте ми. Всяко поколение и всеки човек в частност си има предпочитания за това какво обича да слуша и какво не. Да познавате и останалите стилове в музиката, означава да се информирате за неща, които по принцип не ви вълнуват.

Да имаш добра музикална култура означава да се интересуваш не само от определен брой изпълнители и тяхното творчество, но също така от техните продуценти. Между другото не е лошо да разполагате с подобна информация, защото тя може да ви е полезна. Аз например следя youtube канала на Napalm Records, които не са известна продуцентска къща, но знам какъв стил музика продуцират обикновено. Затова съм почти убеден, че на каквото и да попадна там, то ще ми хареса. Слушам няколко техни групи, които са познати на малцина. И това е моят трик да си намирам качествена, малко ъндърграунд музика.

Трябва да призная обаче, че и моята музикална култура не е много добра. Придържам се към определени стилове и изпълнители, които съм си харесал от край време и е трудно някой нов да премине през моята музикално-пропусквателна мембрана.

Между другото, ако сте решили да обогатявате знанията си на музикална тематика, мога да ви дам една препоръка - пускайте си плейлсти от youtube. По принцип те са така направени, че съдържат най-големите хитове на различни изпълнители от приблизително еднороден стил и период. Слушайте непознати за вас песни, за да обогатявате знанията си, пък току виж нещо ви допадне ;)

Да ни е честита Новата година

Не мога да пропусна възможността и аз да честитя Новата година на всички.

Днес искам само да ви пожелая много успехи през 2015-а година. Бъдете щастливи, радвайте се на това, което имате. Научете се да забелязвате малките неща и да им отдавате заслуженото внимание. Грижете се за близките си хора и не допускайте да загубите връзка с приятелите си. Винаги бъдете себе си и не позволявайте каквото и да е да влияе на принципите ви и вижданията ви за живота. Не спирайте да се движите напред, да се себеусъвършенствате и да се развивате в положителна и полезна за вас насока. Обичайте и бъдете обичани. Спортувайте, живейте активно, но и си угаждайте, така че да се чувствате щастливи и доволни от себе си.

Надявам се за всички нас Новата година да е шанс за едно по-добро начало. Дано ни донесе много повече позитивни емоции в сравнение с 2014 г. Надявам се също така всички да имаме възможност да пътуваме повече, защото пътуванията и четенето на книги са нещата, което ни обогатяват най-пълноценно.

Бъдете щастливи, усмихвайте се повече и отново Честита Нова Година :)